Интервю на Гергана Хрисчева с д-р Христо Стоянов за БНР
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
"Болница "Лозенец" се намира в стабилно състояние и болницата работи така, както никога не е работила", каза за БНР д-р Христо Стоянов, директор на УМБАЛ "Лозенец".
"След ковидната пандемия и преди 11 месеца, когато бях назначен за временно изпълняващ длъжността директор, болницата беше в едно относително стабилно състояние. След приключването на дотациите, свързани с пандемията, както и останалите лечебни заведения, имаме известни трудности, но в момента болница работи на пълни обороти и се стремим да постигане необходимите лимити. Има около 4 млн.лв. просрочени задължения. Те са разпределени за поетапно покриване. Те са основно към енергийни източници, ток и вода. Но ще се справим, имаме над 2 млн.лв. постъпления за ноември месеца, всички легла са ни заети и се надявам, че този тренд ще се запази и занапред", изтъкна още д-р Стоянов.
Лечебното заведение ще продължи да работи в бъдеще в посока болницата да бъде отворена за всички български граждани, на второ място ще продължи да се развива и прилага интердисциплинарният подход в лечението на пациентите. Ще продължи развититето на Центъра за профилактика и леченение на рака на дебелото черво, начело с д-р Герасим Темелков, а от началото на следващата година ще бъде разкрит и Център за рак на панкреса:
"Като за целта през януари 2023 г. сме поканили водещ европейски хирург - той е завеждащ на втория най-голям център по панкреатична хирургия в Германия.
Ще продължи традицията да се организират през безплатни профилактични прегледи, като през два месеца се провеждат клинични дни, посветени на различни болести, като първата е рак на панкреса. Част от нашия екип вече е водещ хирург в панкреатичната област - доц. Олег Чолаков.
Предстои и разкриването на Метаболитен център, които ще се ръководи от млад ендокиринолог - д-р Десимира Миронова, и който ще работи съвместно с нашите гастроентеролози", разказа още д- р Стоянов.
По думите му в болницата специализират много млади колеги. Той заяви, че не са върнали нито един млад колега, решил да специализира при тях:
"При нас те намират една интелигентна среда, спокойна атмосфера, добра база и едно нормално заплащане. Така ги привличаме. Изпращаме ги също на конгреси и на специализации - в момента имаме такива колеги, които се обучават в САЩ в областта на кардиологията.
Трансплантационната дейност в болницата се развива така, както е в цялата държава - тоест тя е замряла. Ние можем да правим бъбречни трансплантации по всяко време, стига да има донорски ситуации.
В момента нямаме възможност да извършваме трансплантации на черен дроб на деца, защото нямаме екип, който чисто технически да извършва тази дейност. И сме изпратили млади колеги за обучение в Румъния в техния най-голям трансплантационен център. По два екипа по линия на ИАМН те се обучават в областта на трансплантации за бъбреци и черен дроб", съобщи още директорът на болница "Лозенец".
Къде вижда най-големите проблеми на българското здравеопазване след въвеждането на клиничните пътеки, д-р Христов поясни, че това е неадекватното остойностяване на тези клинични пътеки, което води до големи проблеми в системата на държавното здравеопазване. Другият проблем е кадровият във всяка медицинска област. И трябва да се вземат спешни мерки, защото този проблем ще ескалира още повече...
"Остойностяването на клиничните пътеки в частта си медицинска дейност и вложени медицински изделия трябва основно да се преразгледат. Приветствам инициативата на служебния министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев да се изготви остойностяване на лекарския труд, съобразено с европейските норми. Крайно време е научните дружества да приемат и правила за добра медицинска практика", каза още той.
По думите на д-р Стоянов, българите доплащат 70 на сто за здравна грижа, затова е наложително да има политическа воля да се вземат решения за реорганизация на системата в тази област. Има достатъчно дборе развити практити в Западна Европа, с които са регулирани тези доплащания и въвеждането на ясни правила за това ще доведе до сигурност и за пациента, който ще знае за какво дава пари и каква услуга получава, а работещите ще могат спокйно да получават достойни възнаграждения.
Директорът на болница "Лозенец" изтъкна, че Национална детска болница на територията на България трябва да има и вече е избран терен за това. Той изрази надежда, че инициативата на служебния министър на здравеопазването ще бъде доведена до добър край.
"В болница "Лозенец" не престоят нинакви сливания, размествания в тази връзка. Искам да вярвам, че предходната идея за подобно сливане е била продиктувана от доброто желание да се направи нещо за детското здравепозаване.
Но не мисля, че пътят, по който беше тръгнато е правилният, защото никога не е имало ясна оценка за потребностите за такава детска болница на територията на болница "Лозенец" - като леглова база, като пространствено решение", заяви директорът на болницата.
