3
„В света има 73 милиона предизвикани аборта. Почти половината от всички бременности по света – 121 милиона годишно – са нежелани.
3 от 10 бременности завършват с аборт. Това са данни на СЗО. У нас една трета от настъпилите бременности завършват с аборт, това са данни на НСИ, съобщи проф. Асен Николов от СБАЛГБ „Майчин дом“ , председател на Българското дружество по акушерство и гинекология на дискусия за съвременната контрацепция и по-добро качество на живот на жените.
България е на трето място по аборти след Армения и Грузия, а в Европа сме водещи.
Целта ни е да се повиши информираността на жените за по-качествен и безопасен сексуален живот чрез избор на контрацептивни средства", изтъкна още проф. Николов.
Фокус на дискусията е нежеланата бременност и абортът през 21 век. В България абортът става законен през 1956 г.
Аборт – това е прекъсване на бременността през 22 – 25 гестационна седмица. Той бива два вида – по медицински показания и аборт по желание на жената. В България жената има право да прекъсне бременността си по желание до 12 гест. седмица , независимо дали има или няма деца и семейство. Абортът е спонтанно или предизвикано прекъсване на бременността.
"Съвременната контрацепция – тя започва от интимните отношения, но тя има израз в целия живот на жената. Какво има за себе си модерната жена – наука и иновации в областта на контрацепцията. Тези послания трябва да достигнат до всички съвременни жени, каза още проф. Николов. И допълни:
"12 до 18 са възможният брой раждания на една жена. Става дума за жени от 15 до 50 годишна възраст – това се е случвало в миналото. Това за нашето съвременно общество вече не е приемливо. При проучване сред 700 жени в САЩ между 18 до 25 годишння възраст 70 на сто посочват, че техните приоритети са образованието, последвано от кариера и пътувания.
При 30 на сто при прекъснат полов акт една четвърт забременяват до 1 година .
От 1960 до 2000 г. абортите са повече от ражданията. До 70 - те години повечето семейство имаха по две деца. След 2000 г. абортите спадат, но спада и раждаемостта.
Проф. Николов изтъкна, че абортите често имат нежелани реакции и гинекологични усложнения, които биха могли да доведат до невъзможност за забременяване или повишен риск при бъдещо раждане, бъдещи преждевременни раждания, макар и при много малък процент жени, както и да доведе до сепсис и септичен шок с фатален изход. Хирургичният аборт също може да доведе до повече нежелани реакции при жени с хронични заболявания. А дори при планиране на аборт би следвало преди това да се лекуват сексуално-трансмисисивни заболявания.
Не на последно място трябва да се изтъкне, че след аборт може да има проблеми и със сексуалното и психичното здраве.
Апелът на експертите е да се намалят нежеланите бременности и броят на абортите, както и да се повиши раждаемостта.
"1960 година идва голямата революция в контрацепцията, когато се създава първото хапче, което предпазва от нежелана бременност. Появата на антибебе хапче е своеобразна тиха обществена революция. Така жената става свободна. Избягват се здравословни и психоемоционални проблеми", заяви проф. Иван Костов, директор на СБАЛАГ „Майчин дом“, който изнесе лекция на тема - "Контрацепцията в съвременното общество“.
"1 милиард двойки в света използват някаква ежедневна контрацепция. 25 на сто от бременностите обаче завършват с прекъсване на бременността и всяка година се регистрират 56 милиона прекратени бременности. 68 хиляди жени годишно умират вследствие на прекъсната бременност.
Най-големият проблем в нашето общество е неразбирането на съвременната контрацепция. Жените в големият си процент се страхуват от хормоналната терапия, липсва им достоверна научна информация, не желаят да използват орална хормонална контрацепция.
Тези нови медикаменти обаче имат възможно най-малко количество хормони, използване на естествени хормони, адаптация към цикличните процеси на женската физиология, адаптация на хормоналния състав към индивидуалните изисквания", заяви още проф. Костов.
Според проф. Костов много важно в този аспект е дали разходите за тези съвременни средства се поемат от здравните системи. България е в средното ниво за Европа по отношение на държавните политики в тази област. Нашият достъп до АГ специалисти е добър. Липсват обаче достъпни онлайн данни за новите продукти, отчете още водещият гинеколог.
3 от 100 жени във фертилна възраст в България приемат орални контрацептиви. Което е на дъното за Европа и за САЩ, където средно около 26 на сто от жените във фертилна възраст използват орални контрацептиви, изясниха още експретите, което е много нисък процент", допълни още проф. Костов.
По думите на д-р Гергана Коларова – директор на Първа АГ болница „Света София“ е много е важно да се каже, че употребяващите орална хормонална контрацепция жени биват предпазени от различни заболявания и състояния – това са ревматоиден артрит, венозен тромбемболизъм, рак на дебелото черво, рак на яйчниците, възпалително заболяване на тазовите орани, кисти на яйчниците, остеопороза, проблемна кожа, акне, нежелано окосмяване.
"Редовната употреба на контрацептиви има сериозна полза върху костната плътност на жените. Хормоналната контрацепция повлиява успешно нередовната ментруация, дисменория, предменструален синдром, поликистозни яйчници, ендометриоза. Така се повишава качеството на живот на жените.
При приемът на модерните и съвременни хапчета за предпазване от бременност няма данни за появата на рак на гърдата, рак на маточната лигавица или рак на яичниците, няма опасност от напълняване, от увеличаване на окосмяването.
12 на сто от всички видове рак се намаляват, ако редовно се използват контрацептиви", отчете в заключение още д-р Гергана Коларова.
Хапчетата антибебе са предпочитани от повече от 80 на сто жените на възраст от 18 до 45 години за предпазване от нежелана бременност, но част от жените ги приемат и за контрол на цикъла - всяка пета жена и за контрол на предменструалната болка - всяка трета жена. Това стана ясно още на дискусията "Съвременната орална контрацепция - здраве, независимост, по-добро качество на живот за жените".
По данни на ООН за 2019 г. в световен мащаб жените в репродуктивна възраст (15-49 год.), използващи орални хормонални контрацептиви, са 151 млн., което съставлява 16% от всички контрацептивни методи. В САЩ 21,4 % от жените в детеродна възраст са избрали хормоналния метод за контрацепция, в Европа техният дял е 25-30 % и е най-висок в Западна Европа, следвана от страните от Северна и е най-нисък в Южна Европа. За България този дял е едва 3% - това включва спешна и системна контрацепция.
