Пътят на пациента с рак - магистрала с много неизвестни

Пътят на пациента със злокачествени заболявания е темата в този епизод на подкаста на БНР - "В центъра на системата" . Защо не се спазват винаги правилата за добра медицинска практика при избора на терапия и дали се изпълняват стандартите по медицинска онкология?

Има ли комплексност в лечението на тези най-тежко болни пациенти?

Как скрининговите програми биха спомогнали да не сме водещи по смъртност от онкозаболявания?

С този епизод поставяме началото на поредица от теми, свързани с онкологичните заболявания, като утвърдени експерти по съотвените видове рак ще разкажат за правилните подходи в лечението, които се прилагат в Западна Европа, колко често да ходим на профилактични прегледи, къде се къса нишката на необходимостта от мулитидисциплинарен подход в лечението на пациентите с рак?

Слушайте епизода тук: 

 ✅Доц. Еленко Попов - Клиника по Урология и Андрология на  УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”

 ✅Д-р Георги Димитров - Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ"

От разговора ще научите:

✅Къде стои страната ни по отношение на ранно откриване на злокачествените заболявания

✅Защо сме на челните места по смъртност от онкологични болести

✅Кои са социално значимите карциноми в Урологията и как напредва тяхното лечение

✅Кои видове рак се диагностицират често в късен стадий

✅Имаме ли хапче за рак 

✅Имаме ли работещи скирингови програми за злокачествени заболявания

✅Защо туморните маркери не се използват за скрининг, а за проследяване на заболяването

✅Как е очертан пътят на пациент със злокачествени заболявания

✅Имаме ли стандарт по медицинска онокология

✅Прилага ли се винаги мултидисциплинарният подход в онколечението

✅Къде са недостатъците в профилактиката, диагностиката и терапията на онкоболните

✅Кои са постиженията в тази област – диагностика, лечение и проследяване на онкоболните

"Реално разполагаме с всички възможности за ранна диагностика на онокологични заболявания. Проблемът е във фракционирането на цялата система - нямаме официални скринингови програми, които също така да са от национален интерес, нямаме също така и добрата пациентска образованост кога, какво да се направи. Това е също важен аспект от скрининговата програма в Западна Европа. Тоест - държавната политика в съчетание със висока здравна култура на населението.

При някои от злокачествените заболявания, като при рак на гърдата, скрининговите програми са от огромно значение. Това е доказано с множество проучвания, че при скрининг заболяването се диагностицира в много ранен стадий. И това е от полза за пациента - прогнозата при правилно лечение при тези пациентки е много по-добра", изтъкна за БНР д-р Георги Димитров.

"При рака на простатата, което е моята специалност, който рак е от т. нар. социално-значими заболявания, а аз съм това поколение, което видя как този вид рак се промени критично - и то в положителна посока. Последните 10 години  в които "поголовно" се изследва туморен маркер - PSA - при мъжете чрез скирингова програма, покрита от НЗОК, но това трябва още по-масово да се популяризира сред обществото. Защото това преобрази стадият, в който откириваме рака на простата.

Вече при 70 на сто откритите карциноми при рака на простата са в съвсем начален стадий и лечението при тези пациенти е в 90 на сто успешно", съобщи за БНР доц. Еленко Попов. 

Според онколозите прогресът в лечението на рака е "покъртителен".

"При социално значимите карциноми в урологията - рак на простата, на бъбрека и на пикочния мехур - от 2010 досега прогнозата при напреднало метастатично заболяване, беше между 6 и 11 месеца - сега тя вече е между 3 и 5 години - разликата е брутална, казва доц. Попов. И допълва, че при изпълнена профилактика и в България, пациентите се излекуват ефективно.

Доц. Попов и д-р Димитров очертаха обаче един основен проблем за нашата страна - липсата на профилактика. Ниската смъртност от злокачествени заболявания в Западна Европа се дължи на масовата ранна профилактика. Масовост е думата! Така е в Швеция за рака на маточната шийка. По думите им, ако се прави скрининг и ранна диагностика на рака на дебелото черво, ще има голям шанс за пълно излекуване на тези пациенти.

Според д-р Димитров официално у нас не са приети Стандарти по медицинска онкология.

Очаквайте продължение по темата.

Доц. Еленко Попов завършва МУ София през 2002 г., специалност медицина с отличие. През май 2009 г. добива статут на специалист по урология. Успешно преминава писмената част на EBU изпита през септември 2008 г., а през май успешно защитава титла Fellow of European Board of Urology. Придобива научно-образователна степен „доктор по медицина“ през май 2013 г. Тема на докторантурата „Диагностична и прогностична роля на туморните маркери при аденокарцином на простатата“. От 2004 до 2014 г. работи в Клиника по урология към „Александровска болница“. От 2014 до 2020 г. работи в отделение по урология в МБАЛ „Токуда“ с основен обем на дейност – ендоурология (пълен обем процедури при бъбречно-каменна болест, трансуретрална хирургия), функционална урология (свръхактивен пикочен мехур, интерстициален цистит, проблеми на инконтиненцията, уродинамика), реконструктивна урология (уретропластики и хипоспадии). Неколкократни специализации във Великобритания при проф. N. Buchholz, Royal London Hospital. Има множество публикации в национални специализирани медицински издания и участия на национални и международни симпозиуми.

Д-р Георги Димитров е генетик и молекулярен биолог (University Of Leeds, UK), изследовател онколог, (Imperial College London, UK) и доктор по медицина (Медицински университет-София). Завършва с отличен успех в Лийдс, 2012 година, с пълно отличие ICL (2012 г.) и Златен Хипократ от МУ-София (2020 година). Той работи с вирусни манипулации и тяхната генетична модификация в продължение на няколко години, в допълнение към рутинното прилагане на протоколите за разработване на нови лекарства по програмата от „Лабораторията в практиката“. Д-р Димитров е сред авторите наСправочника за лечение на COVID в България. Той е и сред отличените с престижното отличие на БЛС в категорията „Ти си нашето бъдеще“.

Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg