Слушайте епизода тук:
✅Доц. Еленко Попов - Клиника по Урология и Андрология на УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ”
✅Д-р Георги Димитров - Клиниката по медицинска онкология на УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ"
От разговора ще научите:
✅Как се преценява кой е правилният подход при избор на първоначална терапия при пациент със злокачествено заболяване
✅Защо трябва да се следи за спазването на правилата за добрата медицинска практика
✅Защо едно и също заболяване се лекува по-различен начин в различните центрове и болници и до какви резултати води това
✅Защо онкологично болните трябва да се реферират в Специализирани центрове
✅Как Националната информационна система ще подпомогне тези процеси, макар, че срещу нея има недоволство
✅Трябва ли да има политическа воля да се въведат всеобхватни национални програми за скрининг и ранна профилактика
✅Имаме ли напредък в онкологията у нас и къде
✅Защо няма връзка между КОЦ - овете у нас с европейските референтни онкологични центрове
✅Фрапиращ случай на пациентка с рак на гърдата и на белия дроб, която е насочена към погрешен път на терапия и какво следва от това
✅До какво води липсата на центализиран достъп за проследяване на пациентите
✅Имаме нужда от национална всеобхватна стратегия за диагностика и лечение
"Средностатистическите резултати, които постигаме в България в лечението на онкоболните, независимо,че имаме бърз достъп до специалисти, до изследвания, до диагностика, сочат, че въпреки това сме на едни от водещите места по смъртност от злокачествени заболявания", посочи д-р Георги Димитров.
"Ние имаме много случаи при напреднало злокачествено заболяване, особено при рак на гърдата, когато не се избира най-добрия подход в лечението.
Направихме анализ преди пандемията и се оказа, че за периода 2015 - 2019 г. при пациентки в София с рак на гърдата, които са в 4- ти стадий и с метастази, 30 на сто са били оперирани, а според всеки европейски гайдлайн първото звено за лечение е химиотерапия (или в взависимост от биологията на тумора - антитуморна терапия) - тоест това са било излиши операции в 99 на сго от случаите. Това е забавило лечението на пациенткити. Понякога хормоналното лечение, назначено от медицински онколог преди операция за контролиране и смаляване на тумора, подпомага за по-добър достъп към операцията", каза още д-р Димитров.
"Не става въпрос за погрешен подход в избора на терапия. Става въпрос за това, че в съвременната медицина ключовата дума е медицина базирана на доказателствата. Тоест няма грешен и правилен подход, има правилен, по-правилен, най-добър ..... Точно тук идва ролята на правилата за добра медицинска практика", изтъкна доц. Еленко Попов.
По думите на доц. Попов правилата за добра клинична практика в България не са закон, те са препоръки. Имаме ги, но това трябва да се прави стандартизирано, за да има еднакви резултати навсякъде.
В онкологията е от критично значение т.нар. рефериране - тоест събиране на пациентите в Специализирани центрове, които правят голям оборот от лечения и операции. Имаме ги, но те не са национални и няма всеобхватност на програмите.
Имаме много добър административен контрол, но нямаме добър медицински контрол. Това липсва в Българя - при еди какво си страдание или стадий какво се прави, какви процедури, те отговарят ли на приети правила, какъв е резултатът, какво се очаква, ако не е така, защо е така...В България контролът идва, едва когато се подаде сигнал или жалба, когато вече нещо се е случило...
Според лекарите е много важно да имаме ракови регистри. Защото когато имаш реална статистика, може да се види къде са най-големите пропуски.
"Лечението на един онкоболен не е спринт, то е маратон. Тоест то е много дълго във времето и ако имаш регистър, ти може да видиш пробойните във всяко отделно звено, къде се губи пациента и да се направи корекция", обясни д-р Димитров.
Данните ги има, статистика има перфектна, но тя не е обобщена и от нея не може да се направят генерални изводи, добави доц. Попов.
И затова и качеството на живот на пациентите със злокачествени заболявания у нас може да се окачестви с една дума - Зависи...
А трябва добрите практики, които ги имаме, да станат база за всички болници. Ние в болница ИСУЛ това го имаме и го прилагаме - няма разлика в качестовото на медицинските услуги, разказа още доц. Попов. И според него борбата за здравето е обща, а пациентът е в сърцето на всичко това.
Очаквайте продължение по темата за онкологичните заболявания у нас.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes