🚨Д-р Александър Симидчиев - пулмолог, началник на функционалното отделение към Медицинския институт към МВР
🚨Наталия Маева - председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония и пациентски представител (еPAG) в Eвропейската референтна мрежа за бял дроб
От разговора ще научите:
🚨Защо ни трябва ново законодателство за стартиране на дейността по системата HEMS
🛩️Кои авиотряди имат право да излитат и кацат на места, различни от официалните сертифицирани летища
🚨Само хеликоптерите на МВР и МО могат да кацат на места извън летищата и затова Авиоотряд 28 не би могъл да лети като спешна въздушна помощ
🛩️Какво трябва да включва един нов закон за Спасяване на човек чрез въздушна помощ
🚨 Собствени или под наем е по-ефективно да бъдат медицинските хеликоптери
🛩️В Закона за телефон 112 няма предвидена помощ по въздуха
🚨Какъв да бъде съставът в един хеликоптер и кой носи отговорност за хората в него по сега действащото законодателство
🛩️Кой ще може да лети на тези хеликоптери
🚨Имаме ли обучени кадри за тази дейност и как те ще поддържат квалификацията си
🛩️ Какво оборудване трябва да имат хеликоптерите при спасяване на деца или на възрастни
🚨Имаме ли сертифицирани сервизи за поддръжка на хеликоптерите за медицинска помощ
🛩️Как ще се финансира дейността по различните видове въздушно спасяване - през МЗ, през Застрахователни дружества, през НЗОК
🚨Колко бази да кацане са необходими и от какво зависи техният брой
🛩️ Защо няма данни колко пъти в годината ще се налага използването на медицинска помощ по въздуха
Министър Меджидиев очаква първия медицински хеликоптер до 15 декември
"Отговор на този въпрос трябва да бъде - хеликоптер за кой район на България - за морските градове, за планинските, за труднодостъпните?При сега действащото законодателство, ако не се промени законът, единствените, които имат право да кацат извън официално сертифицираните летища, са хеликоптерите на Министерство на отбраната и на МВР. Затова и виждаме толкова често да се използва единствено Спартан, а това неефективно, когато става дума за превоз само на едно лице.
Например Авиоотряд 28 е вторичен разпоредител с бюджета на Министерство на транспорта. Но ако те са към Министерство на транспорта, могат да кацат и излитат само от и на официално сертифицирани летища. А не където има пострадал човек.
МС възложи на Държавния авиационен оператор спешната помощ по въздух
Затова преди да посочваме кой да бъде хеликоптерът и колко да бъдат, трябва да помислим върху това как да организираме този процес в един смислен и синхронизиран подход, което може да стане единствено с ново законодателство, свързано с това да имаме Закон за спасяването на човек. Това да включва всички видове спасяване и да се посочи конкретно кои институции, с кои свои сили и средства могат да допринесат за спасяването.
На първо място трябва да се промени Закона за 112 - там няма предвидено спасяване по въздуха. След това Законът за бедствията и авариите, в които промени да се посочи кой участва в спасителните екипи, не на последно място кой ще заплаща дейността за това спасяване по въздуха.
Ако хеликоптерна линейка е използвана при спешен медицински случай или превоз на органи - това би могло да се финансира по линия на спешната помощ, както е в момента, през бюджета на МЗ към спешната помощ.
Ако е спасяване в планина - това се финансира най-често чрез застрахователните дружества, ако си застрахован, ако не си - се заплаща от лични средства.
Би могло и чрез здравна вноска, а също и чрез благотворителност, както е в някои държави, като става дума не са събиране на капачки, а чрез църквата, чрез големи филантропски организации.
Законодателството в областта на въздухоплаването може да регулира къде могат да кацат и да излитат и кой е екипажът. В момента на борда на хеликоптер могат да бъдат само екипаж- един или два пилоти и пътници. Отговорност за сигурността на екипажа по сега действащото законодателство може да носи само пилотът - но той не е медицинско лице - тоест и тук има разцепване на отговорностите и тук трябва да се направи корекция, за да може тази дейност да работи.
Закупуването на хеликоптера е само едно копче от шинела....Три са възможните варианти за хеликоптера - под наем, на лизинг и да се закупят. Но ако мислим в дългосрочен план, трябва да започнем веднага обучаване на екипи, иначе тези хеликоптери ще стоят една година, без да летят. Важно е и дали купуваме хеликоптери с оборудване?
На следващо място е районирането на България - това зависи от броя жители на определено място и на второ място - има ли здравни заведения, които могат да приемат в кратък срок тежко болен пациент.
Другият момент е взаимодействието с други служби - как от линейка прехвърляме в хеликоптер и обратно, при планинското спасяване кой спасява, при големи бедствия и аварии в заводи или индустриални паркове също трябва да имаме план за действия, при паднал самолет също разработен план.
Но за да се разработи системата, трябва да променим законодателството в няколко области с един интегриращ закон - Закон за спасяването. Според мен системата има пет основни дейности и трябва да се определи на кого ще са отговорност тези дейности - дари на МЗ, дали на МТ, МО или на МВР.
Аз лично смятам, че МВР, което и сега работи със системата 112 има и авиоотряд, който обслужва пограничните райони, има всички компоненти да обедини дейността, МВР трябва да ръководи системата на спешна въздушна помощ.
"Според мен предложението на д-р Симидчиев за един смислен и синхронизиран процес би могло да доведе до създаването на спешна въздушна помощ у нас. Във Виена, когато аз трябваше да бъде преведена за трансплантацията ми като пациент и след това докато лежах в болничната стая на ден над нас преминаваха по 7 - 8 медицински линейки. Няма никога да забравя този шум на въздушни линейки...Този шум у нас липсва...
Австрия и като планинска държава разполага с различни видове въздушни линейки - има и хеликоптери, и малки самолети, зависимост от случая, дали е пациент, дали са донорски органи, дали е спасяваен на дете или на възрастен...
Затова у нас нещата ще станат, ако системата се подреди правилно, а не просто да се закупят едни хеликоптери!", каза за БНР Наталия Маева.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes