„Когато започнах да тренирам народни танци, разбрах, че искам да притежавам собствена носия“, казва тя. Д-р Георгиева започва да търси традиционно облекло от родния си Плевенски край, но междувременно се влюбва в българските носии изцяло. Години по-късно нейната колекция включва огромно разнообразие – от над стогодишни носии до новоушити, от всевъзможни български общности. Все още обаче ѝ липсват някои, като рядката малоазийска носия, които се надява в бъдеще да добави към останалите.
Начинанието да прави изложба започва през 2020 г., когато заедно с други колекционери организира подобно събитие в Историческия музей в Царево. След пандемията тя вече прави самостоятелна изложба, която вече се провежда за втора година. „Могат да бъдат огледани от всички страни, да се снимат и да се прочетат обяснителните записки към всяка носия“, допълва медикът.
За д-р Георгиева това е начин да пази родната памет. „Събирайки тези носии, преоткрих моя род“, казва тя и подкани българите да потърсят най-възрастните членове на фамилиите си, за да се докоснат до корените си чрез техните спомени.
„Това съхранява нашата памет, че сме древен, корав, издръжлив и мъдър народ“, завършва тя.
Чуйте повече в звуковия файл.