Днес отбелязваме Световния ден за борба с бъбречните заболявания. Очаква се до няколко години те да се превърнат в петата причина за смърт в света, като изпреварят диабета. Едва ли има човек, който да не е наясно с основните рискови фактори - високо кръвно налягане, диабет, холестерол, първично бъбречно заболяване, които влияят на този толкова важен орган.
Има обаче други фактори и навици, които не са толкова популярни, но също се отразяват, понякога сериозно, на бъбречната функция. Върху тях е акцентът на Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ през тази година.
Парадоксално, но едно от скритите неща, които могат да увредят бъбреците, са билките. Оказва се, че приготвени по неправилен начин, в неправилна пропорция и в комбинация с традиционни медикаменти, те могат да бъдат токсични за бъбрека. Причината е, че за разлика от традиционните лекарства, те не подлежат на никаква регулация. Често на етикетите пише за многото полезни свойства, но никъде не се изреждат вредните. „Имала съм пациент, който приемаше едновременно 12 билки, включително смола, бял трън и тамян. Той дойде при нас в крайно тежко състояние и сериозна токсикоза“, обяснява проф. д-р Боряна Делийска от Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.
Тя подчертава, че фарма изследванията, които проследяват взаимодействието между природната и традиционната медицина, са много оскъдни. А се оказва, че билките могат не само да неутрализират действието на даден медикамент, а дори да го направят токсичен. Съществува ензим в черния дроб, през който лекарствата се метаболизират, за да се усвоят от организма. Част от билките също се усвояват чрез този ензим и ако той се блокира, лекарството може да стане или токсично , или да не действа . Една от първите билки, за които има вече официална препоръка да не се приема в комбинация с определени лекарства, е жълтият кантарион, за който е доказано, може да блокира въпросния ензим в черния дроб. Друг природен продукт с подобно действие е грейпфрутът, който също е препоръчително да не се приема заедно с лекарства.
Други фактори, които сериозно могат да се отразят на бъбречното здраве са по-чести сред младите хора, активно занимаващи се със спорт, фитнес или бодибилдинг. Това са високопротеиновите диети, приемът на големи доци витамини, анаболи и хранителни добавки, като креатин, енергийни напитки. Оказва се, че прекомерният прием на протеини може да увреди бъбреците дори на напълно здрав, млад човек. Проф. Делийска дава пример със средностатистически млад човек, който в продължение на 5 години е тренирал усилено и е подпомагал процеса на трупане на мускули с прием на „ветеринарни“ дози витамини и други хранителни добавки. Тъй като бъбрекът е тих орган, който страда безмълвно, спортуващият не е разбрал, че е болен. „На петата година, когато дойде с повишен креатинин ,бъбрекът му работеше само около 30%. Тогава борбата е да спасим поне тези 30%, които са останали, но и това не винаги е възможно“, обяснява известният нефролог. Затова тя призовава младите хора да не превръщат фитнеса в мания, и особено тези от тях, които активно спортуват и приемат добавки, поне веднъж годишно да изследват някои лабораторни показатели като креатинин, пикочна киселина и урина, които общо струват около 10 лева, но ще помогнат своевременно да се диагностицира евентуално бъбречно заболяване, когато ефектът от лечение ще е по-добър.
Третият, малко известен фактор, който има голямо значение за бъбречната кондиция, е възрастта. „На възрастния човек кожата му е сбръчкана, косата е бяла, мозъчната функция намалява с възрастта, няма как да очакваме, че бъбрекът е някакъв екзотичен орган, който не е подвластен на времето“, обяснява проф. д-р Боряна Делийска. След 40-тата година бъбречната функция спада с 1 единица всяка година. Предизвикателството пред лекарите е да разграничат кога намалена бъбречна функция е при „ здрав остаряващ бъбрек“ или това е „болен и стар бъбрек“.
Запазването на хранителния режим при възрадстните хора е последният, но не и по важност фактор, чиято значимост се подценява. По последни данни, намаляването на мускулната маса при възрастните е пряко свързано с повишена смъртност.
„Хората в напреднала възраст по различни причини не приемат много храна. Но те са много изпълнителни. Ако им забраним дадена храна, какво става: Пациентът има сърдечни оплаквания и кардиологът му казва да не яде мазнини и сол. Човекът обаче има и възрастов диабет и ендокринологът му забранява да приема въглехидрати. Нефрологът вижда, че е с леко повишен креатинин и му забранява да приема белтъци. Излиза, че възрастният човек не само, че е с понижен апетит по принцип, но той не може да приема мазнини, въглехидрати, белтъчини и изпада в малнутриция /недохранване/ и то причинено от нас-лекарите.
Освен това според световните препоръки при възрастни хора основното е да се запази храненето“, убедена е проф. д-р Делийска, която е била дългогодишен началник на Клиниката по нефрология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Според нея няма причина, дори ако възрастният човек да има доказано хронично бъбречно заболяване,да му се налагат ограничаващи диети, които по-често само биха му навредили. „Ако искаме да убием по-бързо нашия близък, създаваме му един сериозен рестриктивен диетичен режим и той много скоро няма да е между нас…“, завършва метафорично известният нефролог.
