Киндердейк (Kinderdijk) е малко идилично селище в Южна Нидерландия, прочуто с емблематичните си вятърни мелници, помпени станции и диги, които контролират нивото на водата и предпазват от заливане на ниско разположените терени (подлер), рлезава БГНЕС.
Когато попаднете там, сякаш сте стъпили с краката си в средата на нидерландската история. Тесните криволичести каменни пътеки „разказват“ за непрестанната борба на хората от хилядолетия с водната стихия, истории за технологичния напредък от простото колело на вятърната мелница до механизираната помпа, която връща отново водата в реката . Още на входа на селището виждате два дълги реда с мелници, различни по своята същност и всяка със своя история.
Историята
Преди хиляда години цялата тази област е била голямо торфено блато, заклещено между бушуващите реки и рева на морето. Ловци и рибари идвали тук само през лятото, когато водата била достатъчно ниска.
Когато се заселили първите постоянни жители, те построили къщите си върху пясъчни дюни, за да останат на повърхността в случай на наводнение.
Година след година все повече хора искали да се заселят върху плодородната земя, близо до богатите търговски градове. Построени били диги, които да спират непрекъснато напиращата речна вода. Терените, които били под морското равнище обаче оставали непрекъснато наводнени. Нужна била система, която да ги държи сухи. Започнало изграждането на система от 19 вятърни мелници и помпени станции, която да изхвърля водата отново в реката на Киндердейк.
С годините са измислени системи, които силата на вятъра е впрегната с парни, дизелови и електрически помпени станции. Така човешката интелигентност, технологиите и природата работят заедно, за да поддържат краката на местните сухи.
Вятърните мелници са обитавани и днес. Семейство Хук е преплетено с Киндердайк от векове, разказва на официалната си страница посетителският център. Арие и Петра Хук живеят с двете си дъщери в мелница номер 5 на Nederwaard.
Арие е десето поколение мелничар и добре позната и уважавана фамилия в селището. Негов съсед е брат му Ян, който живее със семейството си в мелница 4.
В средата на миналия век вятърните мелници загубили историческата си функция да контролират нивото на водите. Помпените станции поели тяхната работа. Технологичният прогрес отнел на мелничарите важна част тяхната същност и доходи, разбира се. "Професията на водния мелничар сега е напълно различна от преди. Тогава не всичко беше сладко, забавно и хубаво през деня. Ставате в 6 сутринта и започвате да мелите брашното. Ако имате късмет, може да сте приключили в 22 часа", разказва Арие Хук за ежедневието си.
Под защита на ЮНЕСКО
През 1977 година ЮНЕСКО включва това кътче на нидерландската история в списъка на световното наследство. Посетители от цял свят по цяла година се стичат, за да се докоснат до духа на Киндердейк. Все по-разрастващият се туризъм оказва и натиск върху личния живот на малкото постоянни обитатели в мелниците. „Вече не е като в миналото“, спомнят си семейство Хук . Те ценят моментите, когато чуват само чуруликането на птиците и виждат залеза на слънцето. Заедно на пейка, само със звука на мелничното гребло. Тогава чувстват, че са едно със света около тях и са изключително щастливи.
