Ако има санкции за страните, които използват руско ядрено гориво, трябва да има и санкции срещу тези, които потребяват големи количества газ от Русия, както и тези, които все още имат компании, работещи на руска територия, и по всякакъв друг начин са се възползвали от началото на кризата от взаимоотношенията си с Русия. Това каза служебният министър на енергетиката Росен Христов в отговор на въпрос във връзка с мнението на германския министър на икономиката Роберт Хабек, който настоява за санкции на страните, използващи руско ядрено гориво. По думите на Христов изказването на Хабек е политическо и е крайно неприемливо за България, пише БТА.
"Това си е право на всеки министър, но ако вземем предвид търговския обмен на България с Русия и този на Германия с Русия, ще видите, че разликата е в пъти по-голяма", заяви Христов. Той посочи, че ако се говори за приходи на Русия от други държави, със сигурност Германия е платила много повече. "Освен това германските компании, които останаха на територията на Русия, са едни от последните, които все още функционират там".
И още: "Ако говорим за санкции, може да говорим в много по-широк спектър и основната засегната страна ще бъде Германия", заяви Росен Христов.
По повод срещата с Френската енергийна компания Е Де Еф (EDF), която беше вчера, Росен Христов информира, че с тях се работи много конструктивно. Обсъждат се варианти за широко взаимодействие в сферата на ядрената енергетика. Той съобщи, че вчера е дискутирана обмяна на ноу-хау, както и технически Е Де Еф да помогне с анализите на площадката на Белене.
Дискутирана е възможността френската енергийна компания да направи предпроектно проучване, подобно на това, което "Уестингхаус" прави за 7-и и 8-и блок в Козлодуй. Според министъра трябва да се върви паралелно, за да може Народното събрание да има целия пакет от данни, което да му позволи да вземе решение за тези проекти.
Енергийният министър присъства днес на подписването на договора за разширението на газохранилището в Чирен между "Булгартрансгаз" и изпълнителя "Ю Джи Ес Дрилинг Чирен".
Конкретният договор е за разширение на сондажния фонд на ПГХ "Чирен". Целта на разширението на капацитета е да се увеличи обемът на активния газ до 1 млрд. куб. метра, както и на дневния капацитет на добив до 10 млн. куб. метра. Нагнетяването трябва да се увеличи до 8 млн. куб. метра на ден. Ще бъдат изградени нови надземни и подземни съоръжения, включително нова компресорна станция, 10 нови високопродуктивни експлоатационни и 3 наблюдателни сондажа, както и газопровод Чирен - Бутан.
Разширението ще позволи да се насърчи търговията с газ в региона, както и въвеждане на допълнителни източници, включително и втечнен природен газ (LNG), изтъкват от "Булгартрансгаз".
Министър Христов каза след подписването, че разширението на газовото хранилище е в директна полза за крайния потребител и икономиката. По думите му първото е възможността на страната ни да съхранява обеми, които са около една трета от годишната консумация на България.
Това дава сигурност дори в случаи на големи прекъсвания на доставките на газ страната ни да може да използва за няколко месеца съхранените количества. Финансовите ползи са в две направления. Едното е, че имайки такъв обем газохранилище, България ще може да се възползва от ниските цени на природен газ в месеците на ниско потребление. Директните ползи за държавното дружество "Булгартрансгаз" са таксите за услугите по съхранение, които ще получава, посочи Христов.
