Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Представят ритуала "Кумичене" на фестивала на Рожен

Трябва да видите изяществото и артистичността на момичетата от град Койнаре, облечени  в 100-годишни автентични северняшки народни носии! Те сякаш  са обгърнати от сияние, предизвикателно отразило вселенската красота.

Носиите са от колекцията на Таня Кировска-Граматикова, която е открила истински шедьоври на народното изкуство. Но те не стоят като недостъпни музейни експонати зад витрина, а провокират събития, които ни пренасят в друга реалност.

Необикновената цветна и възторжена група за трети път се събира на площада, за да се отправи към църквата "Всех Светии" в центъра на града. Там ги очаква благословията на отец Николай, а след това участие в ритуала „Кумичене”. Лазаровден е!  Мястото на събитието е избрано е като за филм  на брега на р. Искър, до красивия мост на коларския път между Койнаре и с. Телиш.


 Младите ефирни създания имат шанса да създадат невероятни емоции и живот на тази изключителна колекция от народни носии, събирана с любов, търпение и отдаденост.

Таня Кировска-Граматикова се е посветила на идеята да възроди традиция, в която са скрити послания за здраве, берекет, годежарски и пролетни тайнства, които не бива да бъдат забравени.

Нейният избор е на човек с мисия, успял да разпали въображението на момичетата. Обличайки тези уникални носии, те са завладени от чудото на това преобразяване. Лицата им, увенчани с лазарски венец, сияят като икони. 

Бродираните кенари, допира на ризите от истинска коприна - като прозрачен облак до тежкия ръчно тъкан вълненик, шарените чорапи,  цървулките, майсторски натъкмените престилки и  коланчета  - това са  все детайли със своя оригинална символика – знаци,  прокраднали се в различни варианти от стари времена до днес.


Кумиченето е ритуал, популярен в Северозапада... каквото и да  значи многоточието при споменаване на региона. Ритуалът го има и на различни места из Тракия - навсякъде със свои местни особености.

Подтиквана от своето хоби и страст, Таня Кировска - Граматикова е открила пътя за „оживяване” на нейните етнографски съкровища. Преди да се впусне в предизвикателството за възстановяване на ритуала Кумичене, тя се свързва с читалището, с местния краевед Никола Ценкуловски, които дава ценна информация за спецификата на песните и  хората, открива интересен филм на БНТ от 1976 г.

Самият Никола Ценкуловски е описал подробности от краеведческата си дейност в книгата „Поглед към народната култура”, публикува и стари снимки. Неговата издирвателска работа започва още в ученическите години, когато е бил запален по събирането на автентичени материали, свързани с народното творчество и умения, характерни за околните селища и историята на старите родове. Като преподавател през 80-те години  е ръководил кръжок по етнография,  организирал  е етнографски проучвания на ритуалите в  региона. Със самодейци от койнарското читалище „Христо Ботев 1889” успешно участват в четвъртия национален събор на народното творчество в Копривщица 1981 г. И сега му е дошло времето традициите да се възродят, да се преоткрие красотата на автентичната северняшка носия, красотата на ритуалите с техните песни, хора и символика.

Както се казва „традицията повелява” -  кумиченето да се изпълнява от млади момичета, на които им предстои да се омъжат. В старите времена те са имали възможност да участват един единствен път в този битов ритуал, в който очакването е избраницата  за „кумица” през годината първа да се омъжи, а дружките ѝ бързо да я последват...


Но четири десетилетия по-късно атмосферата е променена. В днешните номадски времена, когато много  селища се обезлюдявят,  хората все по-трудно се събират заедно. Затова  всяка девойка,  готова да отдели време за ролята на лазарка е добре дошла в групата. Най-трудна е била първата година, докато се съберат  ентусиасти и се направи организацията.  Идеята споделят  дванадесет момичета, на  втората се присъединяват още толкова, а сега са тридесет и пет. Освен носии от Плевенско, те се обличат и в носии от Врачанско и Ловешко. Преобразени в тези грабващи очите и сърцето „чудесии”, достойни за елитни музеи, момичетата стават  не само истински лазарки като прабабите си, но и „артисти”, пазители на народни традиции.

Техният „артистичен пробив”  в обществото на изкушените от автентичните народни традиции е на фестивала в Копривщица 2022г. За перфектната им сценична  подготовка съдейства  председателя на читалище "Никола Йонков Вапцаров - 1908"  в Червен бряг Иван Цветков  и хореографката Емилия Тилова.

Талантливите девойки са заслужили Златния си медал.и овациите – особено при посрещането  като победитли  в Койнаре. Изненадата е, че това е първото им появяване  на толкова отговорна национална сцена, където впечатляват публика, жури и куп фотографи.

Някои от момичетата дори участват в специалните фотосесии за календарите

„Девойко мари хубава”  на  фондация „Живите български корени” -  Дона Граматикова, Стела Безовска, Алекс Бенчовска.


„Момичетата от града” Койнаре, след като са получили благословията от божия наместник в църквата, с върбови клонки в ръце, специалните „кукли” - обредни хлебчета, замесени преди Лазаровден и цветни кошнички, се отправят към брега на р. Искър за своето свещенодействие Кумичене и пеят обредните песни. Води ги възрастна жена, която умело ги напътства. Всички те пристъпват лека полека до брега на реката.  Всяка от тях в пълно мълчание откъсва предпазливо парченце от своята „кукла” и цветче от венеца си, като гледат да са различни една от друга. На третия път залчетата се нареждат на специална дъска -  „буалкя”, с която се потапят във водата и те тръгват по течението на реката. На която залчето с цветето най-бързо доплува до определеното място, тя е избраницата за нова „кумица”. Новината бързо се предава на майка ѝ, за да приготви гощавка. Дружките на „кумицата” я понасят на столче до люлката, украсена с цветя. Ергените залюляват люлката, започват песни, закачки, хора.


Е, майката на кумицата не навестихме, но хорото, което се изви „на мегдана”  беше мощна изява и на танцьори и на койнарската духова музика. Междувременно, девойките не трябва да говорят със своята кумица до Великден - периодът  се нарича „говеене”.  Когато те отидат при своята кумица на Великден, носят ѝ

Проследявайки цялата тази пъстра и необикновена картина, няма как  да не повярваме,  че има специални дни и часове, в които еуфорията и неудържимата емоционална стихия  издигат човека над битовизмите на делника и го превръщат в празничен приказен герой.

В кумиченето на брега на Искъра девойките влагат сърце и душа, защото са си от Койнаре, защото това е празник на радостта и надеждата, защото са доловили дълбокия смисъл в съхраняване на традициите,  защото всички замесени в историята са от Койнаре  – включително и авторът на тези редове. ...отдавна забравил пътя... за „завръщане към корените”.


Ако все още вярваме в прозрението на Достоевски, че красотата ще спаси света, то днес в ръцете на младите е възможността да спасят нашия взривоопасен свят от неговия културен упадък. В Койнаре първата крачка е направена.

Снимки: Галина Рулева

По публикацията работи: Ани Петрова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна