Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Звукова памет

Ешелоните към смъртта не потеглиха от България

80 години от спасяването на българските евреи

Таблица за определяне на еврейски произход, 1935 г.
Снимка: Държавна агенция „Архиви”

През есента на 1942 година в Царство България се създава Комисарство по еврейските въпроси при Министерството на вътрешните работи и народното здраве. Това е организация целяща провеждане на политика по отстраняване на евреите от обществения и стопански живот и изселването им от България съгласно Закона за защита на нацията. Негов шеф е един от антисемитите у нас – Александър Белев. На 24 септември същата година се получава нареждане от германското външно министерство да се влезе във връзка с правителствата на България, Унгария и Дания за незабавното изселване на евреите от тези страни.

След позицията на Цар Борис III, да не подкрепи изпращането на нито един евреин от българските земи, германският специален пратеник Теодор Данекер предлага изготвянето на алтернативен план за действие. Данекере офицерът ръководил кампанията по депортирането на френските евреи в лагерите на смъртта. На 20 май 1943 година Петър Габровски (министър на вътрешните работи 1940-1943), посещава двореца с два варианта за действие. Като план "А" предвижда незабавното депортиране на всички 48 хиляди евреи, а план "Б" – първоначалното изселване на софийските евреи (около 25 хиляди) в провинцията с цел "да се отклони подозрението за изселването в Германия". Царят се съгласява с втория вариант, като изтъква, че евреите са ни нужни за строителството на пътища и жп линии.

На 21 май 1943 година новината се обявява от няколко съюзнически (от Тристранния пакт) радиостанции "70-то постановление на Министерския съвет":

"Одобрява се: Възлага се на Комисарството по еврейските въпроси да пресели съгласно чл.29 от Наредбата от 26 септември 1942 година в населени места из вътрешността на страната живущите в София лица от еврейски произход, изключая: женените за лица от нееврейски произход, граждански мобилизираните, покръстените до 29 август 1942 година и заразноболните. Присъствали министри: Богдан Филов, Борис Йоцов, Добри Божилов, д-р Константин Партов, ген. Никола Михов, Никола Захариев, инж. Христо Петров и инж. Васил Радославов. Постановлението не подлежи на обнародване в Държавен вестник”.(из "Ние, спасените")

На 22 май евреите в София получават предупредителни бележки да напуснат града в тридневен срок, като вземат със себе си 30 килограма личен багаж. "Предупредените" са предимно жени, старци и деца – работоспособните мъже са в трудовите лагери. В същото време се дочува, че в Лом делегат на комисарството развива трескава дейност за посрещане на първите изселници, в пристанището се събират шлепове и параходи. Скоро се установява, че повечето от съобщенията отправят хората към дунавските пристанища и главно към Лом и Сомовит... По улиците се изсипват стражари, тайни агенти, чиновници от комисарството и конни жандармеристи. Цялата цивилна полиция в София е под разпоредбите на Александър Белев. В еврейските квартали плъзват фашистки банди...

Макар че е съюзник на Германия, България не пуска своите 48 000 евреи в Полша в лагерите на смъртта. Отчасти благодарение и на промяната в международното положение до ново депортиране на българските евреи така и не се стига.

Представителят на фондация "Дорон" в Израел Миорах, определя спасяването на евреите в България като „най-благородно явление” в период, когато насилието идискриминацията са били норма. Записът от 1988 година е съхранен в Златния фонд на БНР:


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна