На 25 януари 2000 година Съветът на Европа (СЕ) приема като подарък от XXXVIII Народно събрание на България, с председател Йордан Соколов, бюста на Димитър Пешев, изработен от именития български скулптор Иван Минеков. Година преди това Европейският парламент (ЕП) посвещава специална своя сесия на ролята на българския политик за спасяването на 50 хиляди български евреи. Тези няколко думи казани в Страсбург, най-точно и красноречиво осмислят подвига му: „... Ако имаше 50 души като Димитър Пешев, нямаше да се стигне до милионите невинни жертви!”
В Парламентарната асамблея Йордан Соколов благодари за високото признание към „приноса на Димитър Пешев в отстояването на човешки ценности, които след Втората световна война са положени в основите на СЕ”, документален запис 2000 година, Златен фонд на БНР:
Димитър Пешев (25 юни 1894 – 20 февруари 1973 ) се ражда в Кюстендил. Дипломира се като юрист в Софийския университет. Служи в редиците на Българската армия, където през Първата световна война е произведен в офицер. Работи като съдия и адвокат в Пловдив и София. Назначен е за министър на правосъдието в служебното правителство на Георги Кьосеиванов, а през 1938 и 1940 година е народен представител в XXIV и XXV Народно събрание, на които е и заместник-председател.
Принципно Димитър Пешев приема съюза на България с нацистка Германия, надявайки се тя да върне отнетите през войните български територии. Не се противопоставя и на антиеврейския закон. Докато в ранната утрин на 7 март 1943 година научава от Яко Барух и делегация пристигнала от Кюстендил, че след подписването на споразумение между Александър Белев и Теодор Данекер (през февруари 1943), правителството подготвя депортацията на евреите и че влаковете вече са готови да потеглят за Полша. На следващия ден, след бурен разговор с вътрешния министър Петър Габровски, успява да отложи заминаването им.
Пешев изготвя протестно писмо, в което настоява кабинетът на Богдан Филов и Цар Борис III да не допускат това престъпление:
„Моята човешка съвест и разбирането ми за тежките последствия както за засегнатите лица, така и за политиката на страната сега и в бъдеще, не ми позволяваха да остана в бездействие. И аз за себе си реших да направя всичко, което е по силите ми, да не се извършва това, което се възнамерява, и което ще злепостави България пред света, и ще лепне върху нея петно, което тя не заслужава. Аз не можех да поема никаква отговорност – морална, политическа или друга, за подобни действия на правителството, вземани, без да бъде консултирано Народното събрание и получено неговото одобрение...” Това са думи на Димитър Пешев, чиято съвест надвиква всеобщия страх. И гласът ѝ се чува.
Зад заместник-председателя на Народното събрание застават още 42-ма депутати, които се подписват под писмото. Този акт действа отрезвяващо за правителството, царят и църквата. Тайно подготвяното депортиране е отменено. България не допуска разправа със своите граждани. На 25 март в НС Димитър Пешев е бламиран и свален от поста.
След 9 септември 1944 година той е осъден от II състав на Народния съд на 15 години затвор. След година (през декември 1945) е освободен, но лишен от възможността да упражнява професията си. Комунистическата власт конфискува имуществото му, а жилището му на ул. „Неофит Рилски” е отнето. От 1965 година до смъртта му Израел изпраща на благодателя си Димитър Пешев ежемесечна минимална парична помощ, разрешена официално от българските власти.
Признателният еврейски народ го провъзгласява за „Праведник на света” – почетно звание за хора от нееврейски произход, които с риск за живота си по време на Холокоста спасяват евреи от нацисткото изтребление. Името Димитър Пешев е вписано и на Стената на почитта в Мемориалния музей „Яд Вашем“.
