Италианските банки се оказаха под силен натиск от продажби при старта на търговията във вторник, след като беше одобрено въвеждането на данък от 40% върху неочакваните (свръхпечалбите) в банковия сектор, генерирани от по-високите лихвени ставки.
Вчера Италианският Съвет на министрите прие новия данък, средствата от който, според вицепремиера Матео Салвини, ще се използват за подкрепа на длъжниците и за намаляване на данъците.
"Трябва само да погледнем печалбите на банките за първата половина на 2023 г. в резултат и на повишаването на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка, за да разберем, че не говорим за няколко милиона, а може да се предположи, че говорим за милиарди", каза Салвини, докато коментира взетото данъчно решение.
Акциите на Intesa Sanpaolo и UniCredit, двете най-големи банки в страната, поевтиняха съответно с 8,5% и с 6,9% през първата половина на днешната търговия, след като Италия обяви налога в понеделник вечерта, заявявайки, че ще финансира помощ за семейства, засегнати от по-високи лихвени проценти.
Акциите на държавната банка Monte dei Paschi di Siena спаднаха с 9,8%, докато на Banco BPM, третата по големина банка в страната, акциите се понижиха с 8%. Солидно поевтиняване имаше и на акциите на BPER Banca, Mediobanca и Banca Generali.
Правителството на премиера Джорджия Мелони критикува банките за това, че не успяват да прехвърлят повишаването на лихвените проценти към дребните спестители, дори когато увеличават лихвите по кредитите. Мелони също така беше подложена на критики след публикуването през миналата седмица на лоши данни за БВП на Италия, които показаха, че икономическото възстановяване в трета по силна икономика в ЕС се е забавило през второто тримесечие на годината.
Данъкът от 40 процента, който беше одобрен на заседание на кабинета късно вечерта в понеделник, заедно с редица други мерки, приети в "последната минута", ще бъде приложен към нетния лихвен доход, генериран от разликата между лихвените проценти по кредитите и депозитите на банките. Размерът на данъка обаче не може да надвишава 25% от нетните активи на банката. Правителството има за цел да събере най-малко 2 милиарда евро, като използва приходите за подпомагане на покупката на първи жилища и за намаляване на данъците.
ЕЦБ повиши лихвените си проценти с 4,25 процентни пункта от миналото лято насам, увеличавайки референтната лихва по депозитите от -0,5$ дои +3,75%, но голяма част от това увеличение не беше прехвърлено от банките към спестителите в еврозоната.
Еднократната такса, която трябва да бъде платена до края на юни 2024 г., трябва да се публикува в Държавен вестник и трябва да бъде превърната от парламента в закон в рамките на 60 дни. Той обаче излиза във ваканция и работата му ще се възобнови през септември.
Проектотекст, публикуван от правителството във вторник следобед, предполага, че прагът за налагане на данъка от 40% ще се основава на разликата между нетния лихвен доход през 2021 г. и дохода за 2022 или за 2023 г. в зависимост от това кой е бил по-голям.
Банките ще плащат данъка, след като нетният им доход от лихви за избраната година надхвърли този за 2021 г. с 5 или с 10 процента.
Анализаторите предполагат, че предложените мерки могат да имат много по-голямо въздействие върху малките кредитори, отколкото министрите може би са възнамерявали, отбелязва "Файненшъл таймс".
