125 години от рождението и 100 години от смъртта на едно от най-талантливите български пера – роденият в Кукуш Христо Измирлиев. Разсъждаваме за историята на страната, видяна в огледалото на творчеството, но и на живота на нашите класици. Често те са придърпвани за идеологическа употреба, често след това – компенсаторно отричани с обратен знак.
"Червените ескадрони" изчерпват ли Смирненски обаче, или става дума и за един от най-значимите поети-символисти на България? Освен Смирненски, то и Гео Милев, и Фани Попова-Мутафова, и Вапцаров, и много други са ключ за проникване в новата ни история.
Говорим за Смирненски, но и за други български и световни писатели с професор Цветан Ракьовски, шеф на катедра "Литература" в ЮЗУ "Неофит Рилски", с Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, с д-р Елена Алекова, главен уредник на музей "Христо Смирненски", с литературния историк Катя Кузмова-Зографова.
Цветан Ракьовски отбелязва лекотата, с която твори Смирненски, и цитира, без да е съгласен с това, Георги Бакалов, според когото Смирненски е новият Ботев. Атанас Капралов говори за възстановяването на Музея на Смирненски в София, и за съхраняването на литературната памет като част от историческата. Елена Алекова разказва за детството на Смирненски в Кукуш и за ранното разцъфтяване на таланта му, а Катя Кузмова-Зографова прави паралел между Смирненски и Гео Милев, както и между Смирненски и световни имена като Лорка, Езра Паунд, Кнут Хамсун и други.
