"На път" с Димитър Николаев

Дотук винаги съм се вслушвал в езика на природата, следвайки ритъма на симетрията, на динамиката. Така се чувствам жив и свободен за „игра“, с подготвен ум. Основен принцип в творчеството ми е да достигна простото съществуване на художествения обект?! Чужда ми е голата конструкция на ума! Опитвам се да се предпазя от зависимостта на егото си. В дебрите на интуицията се освобождавам от безжизнените опаковки на навика, професионализма и амбицията, водещи до „франкенщайновото лице“ .

Клопката на анализа унищожава - ТАЙНАТА.

Дума - извън конструкцията на изречението - именно това ме вдъхновява. С освободен дух, във въображението си откривам и „уплътнявам“ мигове-процепи в осезаемото време. Така с особена естетическа действителност намирам собственото лице и живот на художествения си обект.

Накрая, бих искал да забравим - и аз, и вие - горе написаното?! Надявам се, така да се освободя от удобствата на познатото и по-осветено да се приближавам до простата истина и до истинското „Аз“?!"