През второто тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове в икономиката на ЕС се понижават с 5,3% спрямо същото тримесечие на 2022 г., като най-голямо намаление на парниковите газове е регистрирано в България (спад с 23,7%), показват данни на официалната европейска статистика Евростат.
Емисиите на парникови газове в икономиката на ЕС възлизат през второто тримесечие на общо 821 милиона тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2-eq) спрямо 867 милиона тона CO2-e през 2022 г. През същия период брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС остава стабилен, регистрирайки само много малка вариация (+0,05% през второто тримесечие на 2023 г. в сравнение със същото година по-рано).
Това показват данните за тримесечните оценки за емисиите на парникови газове по икономически дейности, публикувани от Евростат.
През второто тримесечие на 2023 г. икономическите сектори, отговорни за най-много емисии на парникови газове, са "производство" (23,5%), "домакинства" (17,9%), "електричество, доставка на газ" (15,5%), "селско стопанство" (14,3% ), следван от "транспортиране и съхранение" (12,8%).
В сравнение с второто тримесечие на 2022 г. емисиите са намалели в 6 от 9 икономически сектора на Европейския съюз. Най-голямо намаление е регистрирано при "разпределение на електричество, газ" (спад с 22.0%). Основният сектор, в който се увеличават емисиите, е "транспорт и съхранение" (повишение с 1,7%).
През второто тримесечие на 2023 г. емисиите на парникови газове са намалели в 21 страни от ЕС в сравнение с второто тримесечие на 2022 г.
Най-големи намаления на парниковите газове са регистрирани в България (понижение с 23,7%), Естония (-23,1%) и Нидерландия (-10,3%).
Важно е да се отбележи, че сред тези страни с най-голямо намаляване на парниковите газове през второто тримесечие, единствено България е отбеляза икономически растеж (нарастване на БВП) през този период.
Същевременно увеличения на парниковите газовите са регистрирани в Малта (повишение със 7,7%), Латвия (+4,5%), Ирландия (+3,6%), Литва (+3,0%), Кипър (+1,7%) и Хърватия (+1,0%). Сред тези шест членки на ЕС четири са имали увеличение на БВП, а именно Малта (икономически растеж от 3,9%), Хърватия (+2,6%), Кипър (+2,2%) и Литва (+0,7%), посочват данните на Евростат.
От 21 членки на ЕС, които намалиха емисиите си през второто тримесечие, 10 регистрираха спад на БВП (Естония, Унгария, Люксембург, Швеция, Австрия, Чехия, Полша, Финландия, Германия и Холандия). Италия запази БВП на същото ниво като второто тримесечие на 2022 г. и намали емисиите си на парникови газове.
Десет страни от ЕС (Дания, Франция, Белгия, Словения, Словакия, България, Португалия, Испания, Румъния и Гърция) успяха да намалят емисиите, като същевременно повишиха своя БВП.
