С фразата "написано върху камък" означаваме нещо непреходно и призвано да остане, ако не във вечността, то поне за дълго. Понякога за толкова дълго, че разчитането на написаното изисква специални умения, още по-сложно става, когато знаците са стояли толкова дълго време в камъка, че сами са се превърнали на камък, т.е. фосилизирали са.
Когато преди милиони или стотици милиони години един дънер, ствол, семе или дори полен е попадал сред седиментни скали, той се е запазвал там, понякога оставяйки само отпечатък, от който с годините се е изличавала всяка следа от органичната тъкан.
С годините различни соли са замествали растителната тъкан, на чието място се е появил силиций и така дърветата са се вкаменявали. Ако на подобен реликт се направи разрез тънък около три микрона се вижда тъканта и се разбира възрастта.
На територията на България има установени над 120 находища на палеофлори от палеогена и неогена. Една от причините за това разнообразие е същата, която обуславя и богатството на днешната българска флора – географското ни разположение. Много преди да бъде миграционен път на човека, територията ни е била населявана от флората и фауната на три континента: Европа, Азия и Африка.
Кои растителни видове са оцелели и са стигнали до нас след милиони години и как се е развивали климатът и условията на територията, която днес наричаме България, ще разкаже доц. д-р Владимир Бозуков, ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН по време на презентацията си на тема палеоботаника на 26 ноември, неделя, от 16 часа, в зала "Левентис" на Националния природонаучен музей.
