Руският газов гигант "Газпром" заяви във вторник, че печалбата на цялата група преди лихви, данъци, обезценка и амортизация (EBITDA) се очаква да спадне с почти 40% до около 2,2 трлн. рубли (около 24,3 млрд. долара) през настоящата година от 3,6 трлн. рубли през 2022 г., съобщава Ройтерс, базирайки се на информация от руските медии.
Финансовите резултати на цялата група "Газпром" включват предприятия за производство на газ, петрол и електроенергия.
Подобно на много други руски компании, "Газпром" не представя напълно своите финансово резултати, откакто Москва започна военната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г., а Западът отговори с налагането на санкции в безпрецедентен обхват.
Износът на газ на "Газпром", който е ключов източник на приходи, не беше пряко санкциониран, но обемите му намаляха почти наполовина миналата година до 101 милиарда кубически метра, тъй като продажбите за Европа, преди това основен пазар на руския енергиен гигант, намаляха на фона на по-широки политически мерки.
"Газпром" също така каза, че неговият борд е одобрил инвестиционна програма за 2024 г. на стойност 1,57 трилиона рубли, в съответствие с предложенията на ръководството, направени през ноември.
Междувременно "Газпром" заяви в публикация в Telegram, че изкопаемите горива ще останат в основата на глобалния енергиен баланс в дългосрочен план, добавяйки, че ролята на природния газ ще продължи да нараства.
Според изявлението на руския енергиен гигант, кризата на газовия пазар е засегнала най-тежко Европа, където търсенето на природен газ за първи път е изкуствено унищожено.
"Газпром" обясни, че според предварителните оценки потреблението на газ в европейските страни извън ОНД за първите 11 месеца на 2023 г. е намаляло с 34 милиарда кубически метра и се намира на същото ниво, като през 1996 г. От друга страна се отбелязва, че страните от Азиатско-тихоокеанския регион отбелязаха значително увеличение на търсенето на газ.
Въпреки че отчита, че светът е свидетел на възстановяване на търсенето на енергийни ресурси, "Газпром" каза, че геополитическите фактори, високите рискове за енергийната сигурност и нестабилността на цените продължават да вредят на световния енергиен сектор.
