През 2023 г. Русия беше на крачка за втора година да постигне рекордни петролни сондажи, което е още едно доказателство за устойчивостта на държавата на западните санкции, посочва в свой анализ агенция Блумбърг.
Бумът на активността дойде успоредно с възстановяване както на обема, така и на стойността на износа на петрол от Русия, което е ярка илюстрация за това как индустрията на изкопаемите горива в страната е била решаващ източник на средства за войната на президента Владимир Путин в Украйна, навлизащата в своята трета година.
"Русия е значително по-независима в своите петролни услуги, отколкото обикновено се оценява", коментира пред агенцията Роналд Смит, анализатор за петрола и газа в базираната в Москва BCS Global Markets.
През първите 11 месеца на 2023 г. Русия е пробила сондажни кладенци за добив на нефт с обща дълбочина от 28 100 километра, според данни на индустрията, с които разполага Блумбърг, като страната е на път да надмине миналогодишния постсъветски рекорд.
Френетичните темпове на сондиране, но на фона на доста статично производство, също така дава индикация за някои дългосрочни проблеми, които могат да се натрупат за руския петролен сектор в резултат на международната изолация на Москва. Индустрията работи по-усилено, за да поддържа продукцията от най-старите си нефтени кладенци, докато новите проекти, които ще поддържат производството през следващите десетилетия, трябва да се адаптират към променените обстоятелства в страната.
За 2023 г. като цяло производствените сондажи в Русия се очаква да надхвърлят 30 000 километра, според анализатори от разузнавателната фирма Kpler и базирания в Москва консултант Yakov & Partners. Увеличението идва въпреки натиска на западните страни върху енергийната индустрия на страната, която индустрия е ключов източник на средства за войната на Кремъл в Украйна. Секторът е обект на санкции, вариращи от забрани за внос и тавани на цените - до забрани за износ на технологии.
Миналата година САЩ санкционираха десетки компании, които произвеждат сондажно оборудване и разработват нови производствени техники, с цел "да ограничат бъдещите добивни възможности на Русия". През 2022 г. Европейският съюз пък наложи "всеобхватно ограничение на износа на оборудване, технологии и услуги за енергийната индустрия в Русия'.
Два от най-големите доставчици на петролни услуги в света - Halliburton Co. и Baker Hughes Co. - продадоха своите руски поделения и се оттеглиха. Още два гиганта - SLB и Weatherford International Plc, заявиха, че продължават дейността си в страната в съответствие със санкциите.
Данните обаче показват, че тези ограничителни мерки до голяма степен са се провалили.
"Само около 15% от националния пазар за сондиране зависи от технологии от така наречените неприятелски държави", посочи Дария Мелник, вицепрезидент за проучване и производство в базираната в Осло изследователска фирма Rystad Energy A/S.
Оттеглянето на големите западни петролни компании от Русия имаше минимално въздействие, тъй като до голяма степен остави незасегнати техните местни дъщерни дружества. "Повечето от тези операции бяха продадени на ръководството, запазвайки ноу-хау, натрупано през годините", отбеляза за Блумбърг Виктор Катона, водещ анализатор за суровия петрол в Kpler.
Рекордните сондажи са знак за устойчивостта на Русия на западните енергийни санкции, но темпът на тази дейност също така е повод за предупреждение.
През годините възходът и спадът на сондажите в Русия се движеха до голяма степен в синхрон с промените в производството, показват исторически данни. Въпреки това през 2023 г. бумът на сондирането дойде заедно с намаляването на производството, което Москва прилага в тандем с Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Това предполага, че високото ниво на активност е необходимо просто за поддържане на продукцията.
"Основната причина за нарастването на сондажите в Русия е необходимостта от стартиране на нови кладенци", каза Генадий Масаков, директор на центъра за изследвания и прозрения в Yakov & Partners. "Трябва да се пуснат нови кладенци, тъй като в момента произвеждащите находища се изчерпват", посочи той.
Към 2022 г. нефтените полета, които са били в експлоатация повече от пет години, представляват почти 96% от общото производство в Русия, като много от тези проекти нагоре по веригата отдавна са надминали пиковите си нива на производство, според изследователска статия от Оксфордския институт за енергийни изследвания.
"Естественият спад е рутинен фактор" за националната индустрия, каза Сергей Вакуленко, ветеран от индустрията, прекарал десет години от своята 25-годишна кариера като изпълнителен директор в руски производител на петрол.
Изчерпването трябва да се компенсира или чрез нови сондажи на съществуващи обекти, т. нар. "изоставени находища", или чрез нови проекти, известни като "зелени находища". Последното може да е проблематично, каза Вакуленко, който сега е учен във Фондацията Карнеги за международен мир в Берлин.
"Предвоенните планирани разработки на зелено бяха замислени с оглед на западните технологии и трябва да се върнат към чертожната дъска, за да бъдат коригирани към наличните технологии. Междувременно руските петролни компании се опитват да поддържат нивото, като ускоряват производството в изоставените находища", каза той
Някои компоненти от чуждестранни доставчици са трудни за получаване и "руската индустрия може да се наложи да прибегне до по-опростени петролни кладенци и по-малко етапи на разбиване в резултат на липсващи части. Това би направило кладенците по-малко продуктивни и по-скъпи за барел произведен петрол", отбеляза Вакуленко.
Технологичната независимост, постигната от нейните сондажи, ще бъде достатъчна, за да може Русия да поддържа стабилен добив в средносрочен план, посочи Масаков от Yakov & Partners.
И все пак, с течение на времето ефективността на руските сондажни операции ще намалее, потенциално рискувайки до 20% от производството на Москва, ако неизползваните резерви станат нерентабилни за разработване, изчисли той.
