Крайно време е да се обособят защитени зони в морето и крайбрежните зони, защото продължава загубата на биологично разнообразие и местообитания. Това е ефектът от замърсяването на морето, единодушни са учени, еколози и практикуващи водни спортове по Черноморието ни.
Какви са възможните решения на проблема? Темата коментират в подкаста на Българското национално радио "Европа – ново поколение":
* гл. ас. д-р Радослава Бекова, хидробиолог в Института по океанология към БАН
* Илияна Стоилова, уиндсърфист и екоактивист, един от двигателите на каузата "Черно море – свободно от пластмаса", а от скоро и посланик за България на Европейският пакт за климата за 2024 г.
* Илиян Илиев, еколог и председател на варненския Обществен център за околна среда и устойчиво развитие
* Дарина Иванова, водолаз и ръководител на клуб "Приятели на морето" във Варна
Основният проблем при замърсяването на морето е липсата на достатъчно пречиствателни станции в морските курорти, казва Радослава Бекова, хидробиолог в секция "Биология и екология на морето" към Института по океанология на БАН.
Според нея има много места, където дори такива липсват. Затова замърсяването на морето се увеличава драстично през лятото. Отпадъците в моретата са световен проблем, по пътя на хранителните вериги достигат и до човека, а това дава все по-големи отражения върху човешкото здраве.
Развитието на зелените и сини политики винаги ще е в полза на човека, смята Бекова:
"Съгласно директивата за хабитатите и за птиците сега предстои да бъдат отбелязани защитени територии в морето, които да бъдат регламентирани. В "Натура 2000" има определени зони, които са изцяло морски, има и такива, които са смесени, но все още те нямат статут на защитена територия тип "резерват", където има някакъв регламент".
По думите на Бекова в другите европейски морета вече има такива, за нашето е в процес на изготвяне в момента.
Илияна Стоилова, един от уиндсърфистите, застанали зад каузата "Черно море – свободно от пластмаса", а от скоро и посланик за България на Европейския пакт за климата за 2024 г., разказва, че кара уиндсърф от много малка и че работата ѝ е изцяло свързана с морето, с обучението на деца и възрастни.
"Наблюдавам големи количества пластмаса, които след всяка една буря излизат по плажовете. Това ни накара още преди 5-6 г. да стартираме инициативата wind2win и ежегодните ни акции по почистване на плажовете. През всичките години виждаме, че количеството на отпадъците се увеличава", казва Стоилова.
Тя припомня, че вече наблюдаваме и такива екстремни промени в климата като големите бури през ноември м.г., наводнението по Южното Черноморие през септември. По думите ѝ е много важно е да се разбере, че България е морска нация и е необходимо да се повиши морската ни култура.
"Има много и различни източници на замърсяване - туризмът, риболовът, корабоплаването, аквакултурите".
Българският посланик на Европейския пакт за климата за 2024 Илияна Стоилова настоява бъдещите български евродепутати да поемат ангажимент да обявят защитени морски територии, както и да изискват строг контрол върху отпадъците от корабоплаването и от риболова.
Екологът Илиян Илиев от варненския Обществен център за околна среда и устойчиво развитие припомня, че изграждането на пречиствателни станции е общоевропейска политика.
"Обаче, чисто по български, имаме едни стари проекти за такива съоръжения, които вече не отговарят на съвременните изисквания, но ние много държим да построим тях. Не инвестираме в нови планове, нови проекти и поради тази причина изграждането на пречиствателни станции вече десетки години се бави. Не че не се изграждат, има в много градове", казва той.
По думите на Илиев е важно да кажем, че "не трябва да гледаме само градовете, които са на морския бряг, когато коментираме замърсяването на морето, а и всички реки и техните притоци, които се вливат в Черно море".
Трябва да се отчита замърсяването на населените места, които са по поречията и как те заустват своите отпадни води.
"Защото с речния отток всичко идва до брега. Трябва да е ясно, че няма значение къде изхвърляш своите отпадъци, над 80% от тях накрая стигат до морето".
Водолазът и екоактивист Дарина Иванова даде пример:
"Ако в Шумен си хвърлиш отпадъка, вероятността той да стигне до морето е много голяма".
Това е и една от причините да разработи и работи по програмата "Накрая стигам до морето". Най-замърсените зони с морска вода са урбанизираните – Варненският и Бургаският залив и устието на река Камчия, допълни ръководителят на клуб "Приятели на морето" Дарина Иванова.
