7
На практика те са сред нас и е трудно да ги различим от всички останали българи, защото отлично владеят книжовния български и идеално се вписват в обществото ни, а дори и имената им не звучат по-различно...
Но какво отличава общността на банатските българи в страната ни?
Банатските българи са български преселници католици, които над 300 години живеят изолирано в областта Банат, на днешните територии на Румъния и Сърбия. Те са хора, които успяват от векове да оцеляват сами и да отстояват своята българска същност. Пишат на латиница, техният стар говор, който са запазили от ХVII в., е втора книжовна форма на българския език. На него създават и книжнина, имат фолклор и пишат и поезия на своя език – научаваме от съвременните проучвания на изследователите ни от БАН. Неголяма общност от банатски българи обаче живее и на територията на България днес.
За езика на банатските българи
Банатският говор, наречен още палкенски, е втората българска книжовна норма и е част от съхраненото българско диалектно богатство. Този език е тясно свързан с тяхната идентичност, но банатските българи, които днес живеят в пределите на България са силно повлияни от книжовния български език. Българските учени са насочили работата си по-скоро към банатските българи в пределите на Румъния, тъй като там основният език е румънски и пречи за запазването на този старинен диалект в банатската общност. На палкенски език се говори предимно вкъщи и в църквата, но по-младото поколение няма мотивация да го използва и пази.
Причините за заселването на българи в Банат са исторически
След разгрома на Чипровското въстание (1688 г.) голяма част от българските католици в района тръгват да търсят спасение в пределите на Австро-Унгария, с чиято католическа общност поддържат връзки. Там получават добри условия за живот, дава им се земя и възможност за препитание. След това има няколко вълни на преселване, които продължават и през ХVIII век. С много трудности те успяват да пренесат целия си бит и култура в новите си поселища. След Освобождението (1878 г.), не малка част от банатските българи се завръщат отново в България.
Като своеобразен техен център тук е с. Бърдарски геран, в Северна България. Всяка година там се правят традиционни срещи на банатската общност, където по-младите да научават повече за своя корен, традиции и идентичност.
Наскоро в София се състоя поредното им събиране, предшествано от научна сесия, посветена на тяхната култура, език и литературно творчество. Сбирките в столицата ни се организират от Дружеството на банатските българи у нас. Негов председател е Светлана Караджова, докторант към БАН:
"Аз съм 100% чистокръвна банатска българка, родом от Бърдарски геран, а това е най-голямото село на тази общност в България. Докато има носители на този език – той ще оцелее. Затова трябва да работим да има повече изследвания, повече книги, радиопредавания и повече познаване на тази общност, защото по този начин всеки неин член ще се чувства по-значим и по-ценен. Аз изпитвам гордост от своя произход, това е, което ни прави по-специални и сме образец за това, как една общност може да оцелява при трудни условия. Ако банатският български е втората книжовна норма, аз не виждам проблем да се признае, че тези, които го говорят владеят български книжовен език. Така че нека не си мислим, че този български език, който тук е приет за книжовен, е единственият стандарт. Има още и други варианти на съвременния български. Така че всички хора, които пазят своя диалект, своето наречие, своя говор, където и да са по света, те са българи и пазят вариант на нашия български език. И това е богатство на езика ни, което трябва да се съхранява. Всеки трябва да знае официалния вариант на езика, за да можем да общуваме помежду си, но нека всеки да пази своя говор, който владее като част от една по-малка общност."
Освен палкенския, на който се говори в с. Бърдарски геран, между българите, които изповядват Източното православие и банатските българи католици има още различия. Повечето са на битово ниво, отбелязва Мария Въчкова Ронкова, от Бърдарски геран:
"Разлики има и в нашата кухня, и в празниците ни. Нашите религиозни празници също се почитат различно от православните. Семействата ни са много задружни, помагаме си, а традиционният поздрав помежду ни звучи така: "Фалмис!", което означава "Да хвалим Иисуса". Отговорът е "Овеки" – т.е. "вовеки", по това се разпознаваме ние между нас си – банатските българи. Ние сме българи, не се делим от народа ни, но нашата идентичност е на банатски българи и милея за запазването на всичко палкенско и на езика ни."
Вижте още:
