Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Не сме уморени от ЕС, но не сме и на върха на ентусиазма си по отношение на него"

Българите не гледат към ЕС нито с розови, нито с черни очила

Марчела Абрашева: Сближили сме се и в критичността си, и в претенциите си до нагласите на хората в Европа повече, отколкото си даваме сметка

Снимка: ЕПА/БГНЕС

  • Промениха ли се нагласите на българите към ЕС от 2007 г. насам и как? Какви процеси улавят проучванията на Евробарометър?
  • Кое е отличително за страната ни в отношението на българите към съюза?
  • Как се движат важните за нас теми в годините на членство?
  • Има ли отчетливи възрастови разлики и разминаване между поколенията в оценките за ЕС?
  • Пораснахме ли в очакванията и претенциите си към Европа?
  • Има ли лек за евроскептичните настроения?
  • Как да повишим самочувствието си в ЕС?

Марчела Абрашева

Нагласата на българите, представата на българите, подкрепата им за ЕС сега, в сравнение с 2007 г. си остава преобладаващо позитивна, с очакване. Българските институции и партии продължават да са с по-нисък рейтинг от европейските. И тогава, и сега Европа се схваща като по-голям брат, от който въпреки всички критики, съмнения и проблеми хората очакват да бъде позитивният фактор за нашето развитие, пребиваване и принадлежност някъде. Европа продължава да бъде позитивното голямо място, към което принадлежим.

Това казва Марчела Абрашева, регионален управляващ директор за Източна Европа на международната социологическа група "Кантар", която извършва проучванията за Евробарометър.

Над половината от сънародниците ни имат позитивно усещане и доверие, като в България и голяма част от източноевропейските страни те остават традиционно по-високи от нивата дори в някои от по-старите страни членки. Това обаче не означава, че няма съмнения и виждане на проблемите, допълва Абрашева. По думите ѝ сред по-старите държави членки "има такива, които са силно европодкрепящи и такива, които са силно евроскептични в сравнение със средното".

"У нас има впечатлението, че всеки път, когато има спор, разноречие и проблем в ЕС, той аха-аха да се разпадне", но на този етап "постоянните критики и многото недостатъци на ЕС не са докарали нещата дотам, че да има силни страхове и съмнения, че той всеки момент ще умре".

Теми като бюрокрацията в ЕС, горива, миграция вървят в посока на мненията, които имат европейците – "ние като тях мислим по много въпроси, и критиките са ни сходни – повече сме се сближили и в критичността си, и в претенциите си до нагласите на хората в Европа, взети като цяло, отколкото си даваме сметка".

У нас има поколенческо разделение в отношението към Европа, категорични са социолозите от "Кантар".

"По-старото поколение в България, хората, да кажем, над 55 г., са хората, сред които има най-високо ниво на евросъмнителни, не бих казала евроскептични нагласи. Евроскептицизъм е много по-силно понятие от евронегативни нагласи. Те не са съвсем сигурни, че ЕС взема правилните решения, не са напълно сигурни, че на ЕС "му пука" за нас. Те са живели в други времена и имат по-друга представа за геополитиката. От другата страна стоят всички между 15 и 30, ако разширя – всички между 15 и 55 години, за които, особено за най-младите Европа е приемана изключително позитивно", обяснява Марчела Абрашева.

Колкото хората са по-биографично затворени и изолирани в ежедневието си, толкова повече те живеят със своите спомени и представи за това, което е било, това, което им се иска да бъдат, носталгични са – това е нормално състояние, отбелязва тя.

За над 50% от българите както през 2007-а, така и през 2023 г. Европа е свободата и възможността да се пътува, да се учи, да се работи, човек да търси личните си шансове.

"Ние все още приемаме това като позитивно право в лично качество, а в обществено страдаме, че хората си отиват."

Причастието към теми като дигитално, киберпрестъпност, климат, отвореност на границите, условия на работа, дали си струва да гласуваш и да протестираш, ползването на социални медии и фин-тех услуги, е по-силно изразено сред младите хора, регистрират още изследователите.

Във всяка страна имаме противопоставяне между националните елити и европейския. В големите като Франция и Германия, които се считат за стожер на ЕС, това е по-слабо изразено, а в по-малките, източно-европейските страни обратно – "ние сме си ние, те са си те", посочва Марчела Абрашева, която проследява пътя на нагласите към Европа от влизането ни в ЕС насам – от очакването тя да ни помага икономически, защото сме бедни и нещастни, през "те не ни дават, колкото на другите страни" и "те ни пренебрегват и сме второ качество граждани", до "Европа се намесва неправомерно в нашите дела". Все още не е преодоляна нагласата, че нашият глас в Европа не се чува и не можем да защитаваме интересите си, допълва тя.

От 2-3 години има целенасочено говорене срещу ЕС и на това трябва да се противодейства най-малкото с информация какво се случва с нас, бидейки членове на ЕС, смята Марчела Абрашева. Според нея не бива да се подценяват опитите за насаждане на антиевропейски настроения, каквато и да е политическата мотивация за това.

"Усещането е, че се злоупотребява с това дали защитаваме или не защитаваме националните си интереси – това е въпрос на политически изявления, на силно политизирани изявления. А повечето теми, по които това се твърди, са силно експертни – човек много трудно се ориентира какво сме защитили и какво не сме защитили. Розовото масло, ще ни накара ли Европа да махнем "Аз съм българче"? Помните ли, преди години имаше същите неща - как Европа ще ни забрани да си варим ракията в казани, как няма да ядем вече чорба, как регулира формата на зеленчуците. Винаги ще има такива неща, но като по-дълбинни нагласи хората наистина все още не са убедени, че умеем да участваме в своя полза в много сложния механизъм на взаимодействие на страните в Европейския съюз. (…) Може би в някакъв момент ще бъде изживяно усещането, което имаме, че Европа е призвана да реши всичките ни вътрешни въпроси като с магическа пръчка. Идеята, че Европа ще дойде и ще подреди нашата къщичка изцяло, не беше реалистична през 2007 г., не е реалистична и сега".

Брюксел се готви за евровота, януари 2024 г.  Снимка: АП/БТА

Интересът и активността спрямо предстоящите европейски избори зависят от това как се обговаря темата от политиците, медиите и обществото, подчертава Марчела Абрашева.

"Колкото повече бутаме европейските избори към националния дневен ред, толкова в по-малка степен те ще бъдат европейски".

Днес "Европа е малко извън релси, тя не е същата като преди 4 години", преди пандемията, а когато такива неща се случват, те влияят върху мненията на избирателите, коментира социологът по повод прогнозите за прекрояване на следващия Европейски парламент след вота през юни. Според Абрашева, в подобни периоди избирателите посочват кой да се заеме с решаването на напреженията, в случая възникнали вследствие на "пресилената реакция", свързана с Covid, както и с предизвикателствата на войната, мигрантите, инфлационния шок.

Радикално новото може да е популистко, крайно, успешно или неуспешно, но при дълбоки кризи винаги има промяна в тази посока, пояснява тя и добавя още щрихи – "Европа си има твърде много проблеми, не е в най-подемния си период, а е изправена пред страшно много рискове". Ние пък, развивайки се, "прихващаме и част от онази проблематика, без да загубваме своята".

"Има области, в които Европа стагнира сериозно, но всички останали алтернативи са много по-недобри за България. България е част от ЕС и колкото по-бързо го разбере като масови нагласи – ние не сме на вратата да ни поканят, да ни погалят и да ни харесат,колкото по-бързо това стане ясно, толкова по-добре ще бъде за всички нас", изразява мнение социологът.

В сравнителен план прави силно впечатление отношението към Русия в България спрямо това в другите страни от Източна Европа, където има повече исторически обусловени съмнения, страх и негативизъм, изтъква Марчела Абрашева, според която "темата силно и неприятно се политизира в българските медии". За по-значителна група хора у нас Русия като събирателно понятие – имперска, комунистическа, посткомунистическа, има особено място и значение "за нашата история, икономика, добруване, защита, култура".

Нараства поляризацията в обществото за сметка на по-неутралния сегмент по средата, отчитат институтът GLOBSEC и Евробарометър, 2023 г.  Снимка: БТА

"Сложна е "температурата" на всички страни. В България обаче продължава една немалка част от хората, свързано и с това, което се учи в училище, и с това, което е традиция, и с това, което е било -  Русия да продължава да се счита за основател на нашата държава, на защитник. Истината е, че от останалите страни България тази група хора, може би 20-ина процента, може би дори всеки трети, е отчетливо изразена и тя има това особено отношение към Русия, базово отношение. Ако тръгнем да питаме в кои страни в света имаме доверие – българите имат доверие на Германия, но нямат доверие толкова много на САЩ. Някаква част имат доверие на Русия, но и Русия, и Америка са разделителни, а не обединяващи като масово отношение. Китай е непознат – нито мислим лошо, нито добро, той ни е далече."

В България вече има бързо формираща се част от обществото, за която европейските регулации и решения касаят дейността ѝ, а не са далече и нещо, за което нямаме никакво понятие. 2007-а не бяхме част от това пространство, 2023-та сме, с всички плюсове и минуси, отчита социологът.

Темата за разширяването на съюза обаче не е толкова отчетливо важна за хората в България, допълва картината Абрашева. По думите ѝ, у нас продължава да битува мнението, че какво се случва след разширяването, от което страната ни беше част, не е важно, защото вече сме член – "цялото усложняване дали ще се присъединят Западните Балкани или не, не го схващаме като наш проблем, отвъд степента, в която това беше политизирано и възпалено на тема реакция на България към Северна Македония".

"По друг начин казано, ние не сме уморени от ЕС. Не сме и на върха на ентусиазма си по отношение на него, но не виждам в българското обществено мнение като цяло поставяне под каквото и да е съмнение, че това е правилното място, към което принадлежим. Независимо от засилващите се съмнения, притеснения, претенции и критики към начина, по който функционира съюза, към слабостта на съюза по някои въпроси."

През 2007 г. за българите най-важните проблеми са били икономиката и безработицата, през 2023 г. това е спаднало от 30% на 5%. Също така през 2007 г. миграцията е била проблем едва за 3-4% от запитаните българи, сега това е така за 10-12% (но делът остава три пъти по-нисък от този на разтревожените от темата европейци). През 2007 г. почти никой не е отчитал международните отношения като проблем, престъпността е имала първостепенна важност, а в момента е спаднала с няколко места надолу, прави сравнителен преглед на данните Марчела Абрашева.

Нито една от глобалните теми вече не е толкова далечна за българите, колкото е била през 2007 г., отчитат проучванията на общественото мнение. Според Абрашева обективната картина говори, че "много повече си приличаме, отколкото си даваме сметка", а по нейни наблюдения в Източна Европа, особено в България и Румъния, сме склонни да преувеличаваме проблемите си и да подценяваме постиженията си, които не са малко за периода на членството в ЕС.

"Усещането, че сме различни, винаги ме е впечатлявало силно, може би защото това, което работя, предполага да гледам данни, поведение и нагласи на различни страни, включително съседните: Румъния, Западни Балкани. И всички живеем с усещането колко сме уникално различни, а не е съвсем така".

В заключение социологът обобщава, че за нагласите на българите към ЕС не трябва да се говори "нито твърде розово, нито твърде черно". Това, че българите поставят себе си сред най-нещастните нации според нея е феномен на самоподценяване, както и на все още неразбити механизми за сравнение.

"Колкото повече успяваме да се сравняваме реално с другите страни въз основа на личен опит или на информация, толкова по-голям шанс бихме имали да преодолеем този песимизъм. Често слушам как сме под европейското средно. Имаме очаквания за сравнение с някакво средно ниво, което не съществува."

Снимка: АП/БТА

В своята история Евробарометър има почти 1200 проведени проучвания на общественото мнение. Социологическият инструмент е въведен през 1974 г. с идея да разкрива на европейците повече за самите тях. До 2007-а година обществените нагласи в Европа по широк спектър от теми се проучват от Европейската комисия, а след това се включва и Европейският парламент. 

Евробарометър има уникални характеристики – проучванията се правят едновремемно, с една и съща методика, един и същи въпросник, една и съща извадка, координирани от едно място, във всичките страни членки, включително няколко страни кандидатки. Провеждането се прави в точно фиксирани две седмици. Така се дава възможност при равни условия хората да изкажат своето мнение, уточнява Марчела Абрашева.

Регистрираните от Евробарометър нагласи са изключително представителни и много сравними. Вижда се разрез на мненията в един и същи момент във всички страни едновременно, което дава допълнителна тежест и надеждност на данните.

В проучванията има както въпроси, задавани многократно през годините и проследяващи тенденции, така и такива, свързани с актуалния дневен ред на съюза в различни области, за да могат институциите в ЕС да уловят накъде се движат мненията във всичките страни членки. Данните са публично достъпни. Групата "Кантар" изпълнява проучването за България.

ЕС си прави труда да мери нагласите на всичките страни към определени политики, които той би искал да вземе. Нашите политици би трябвало да използват тези данни, които имат налични, защото отразяват нагласите на българите по различни политики на ЕС, особено сега, в навечерието на изборите за ЕП – харесват или не харесват българите Зелената сделка; смятат ли, че трябва да се развива по-нататък единната валута; какво доверие имат в конкретни европейски институции, дава конкретни примери социологът.

"Дали те ползват това богатство? Смятам, че не се възползват от него, за съжаление".

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени