Колкото и парадоксално да звучи, точно в сферата на образованието, където научното познание е предмет и цел, слабо или изобщо не се ползват постиженията на науките за функционирането на човешкия мозък, за процесите на научаване, за етапите в развитието на сетивата, когнитивните способности, емоционалното и социалното съзряване на децата и младежите.
"В някои държави има вече дисциплина "невропедагогика", която се занимава точно с това как да интегрира невронауките и това, което научаваме за мозъка, за това как учим, какви са етапите на развитие на мозъка и какви са потребностите му на различните възрасти…
Абсолютната истина е, че психолозите не са включени в разговора за това каква би била най-ефективната работа по учебните програми, по методологиите за преподаване и във формулирането, осмислянето на целите на образованието…
Целта на образованието би трябвало да бъде да изгражда личности, не да пълним една кофа знания в децата, които нямаме представа как ще бъдат приложени. Всъщност един гениален учен с "Енциклопедия британика" в главата си би могъл да бъде изключително опасен за обществото, ако няма ценностна система, няма емоционалните умения и емоционалната зрелост да приложи градивно и съзидателно тези знания."
Чуйте разговора в звуковия файл
