Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

При туарегите чай без пяна е кръвна обида

13
Залез в Сахара
Снимка: Магдалена Гигова

Град Джанет, сгушен в самото сърце на пустинята Сахара, е врата към мистичните пясъчни дюни и пейзажи, сякаш дошли от планетата Марс. Селището е магнит за любители на нестандартни приключения. Затова към югоизточен Алжир летят самолети с туристи от цял свят. Мястото е притегателно и за фотографите, защото зашеметяващите сюжети са просто на всяка крачка. Едва си отминал живописна група скали и… следващата е още по-завладяваща. И така до тотално запълване на картата памет на фотоапарата.


Околностите на Джанет са били заселени още по времето на неолита. Самият град е основан през средните векове от туарегите – гордо племе от високи и стройни войни, за които легендите разказват, че под боядисаните си с индиго шалове крият яркосини очи. Честно казано, не видях такива, но с изненада научих, че макар да са мюсюлмани и се молят по пет пъти на ден, при тях царува матриархат. Не жените, а мъжете крият лицата си. Запитани защо, отговарят "Момичетата ни са красиви, нека ги виждаме". Още по-изненадващи са нравите им, които могат да се стоят непривични дори за западняците. По улиците и в кафенетата трудно можете да видите дами. Но се оказа, че жените могат да имат множество сексуални партньори извън брака, да запазят имуществото си след развод, а тъщите са толкова почитани от зетьовете си, че младите мъже не се осмеляват да ядат в една и съща стая с тях.


За разлика от други номадски племена, при които бъдещите съпруги се разменят срещу определен брой камили, при туарегите правилата за сексуалните партньори на момичетата ги облагодетелстват дотолкова, че те не бързат да се женят. Бъдещите съпрузи трябва да ги ухажват със стихове и те прекарват часове да подберат най-въздействащите думи.

Дамите също отговорят в рими като използват собствена азбука, предавана от майка на дъщеря. За разлика от правилата в арабския свят, етичните норми след развод дават всички права на съпругата. Тя запазва децата, палатката и животните, а съпругът тръгва само с коня или с ездитната си камила към дома на майка си. Е, политиката е оставена за мъжете.

Любопитното е, че семействата проследяват родовите си линии чрез жените и те стигат чак до първата им кралица. Ще добавя, че туарегите принадлежат към конфедерацията Kel Ajjer, която обхваща и части от Либия.


"Чайната церемония" при туарегите обаче е чисто мъжка работа. Процесът е твърде дълъг. Имах възможността да го наблюдавам край лагерния огън в пустинята. На пръв поглед съставките са прости – зелен чай, много мента и още повече захар. Направо се ужасих, когато видях колко щедро я изсипват в чайника.

Процедурата е направо пипкава. Първо кипват водата, после в друг чайник я изсипват върху солидно количество чай и мента, запарват напитката и отново я варят. В пълния наполовина със захар съд изливат отварата и започват да "претакат" течността от чайник в чайник, за да се образува голямо количество пяна. Тя се разпределя по равно в малките стъклени чашки с вместимост като за еспресо. Останалият чай се кипва отново и се разлива върху пяната. Колкото по-голяма е "яката" в чашата на госта, толкова по-умеятен е майсторът. В бивака на туарегите си имаше специален човек само за приготвянето на чай.


Пяната има ключово значение в чайната церемония. Ако получите чашка без нея, можете да го приемете като неуважение и дори като кръвна обида. Но те пък ще сметнат, че не ги цените ако откажете да споделите с тях горещата напитка. Зеленият чай се преварява три пъти и изразът е "пием три чая", защото всеки път е с различен вкус и интензитет.


Но да се върнем на Джанет, до който летяхме почти пет часа от столицата Алжир. Разстоянието по въздух е едва 1500 км, но спирахме, за да свалим и качим пътници. Наричат мястото, от където тръгнахме да изследваме пустинята, град-оазис. И наистина, там въздухът е по-хладен и влажен, а преваляванията по-чести от всичко наоколо. Познайте какво най-много ме учуди на излизане от Джанет? Безкрайно гладкото шосе, стрелнало се в нищото. Че дори имаше и електрически лампи. По него се отправихме към изключителното разнообразие на релефа, дивата природа и скалните форми, които ни очакваха.


Националният парк Тасили-н'Аджер е най-значителният в Африка. Той предизвиква посетителите към неповторимо пътешествие във времето и пространството. Оранжевите и черни скални късове, показват, че от природата по-талантлив скулптор няма. Те пресъздават невероятни сюжети за измененията на климата и великата миграция на животните.

Едно от най-големите богатства и същевременно скрити тайни са доисторическите скални рисунки, които силно напомнят онези от пещерата Магура. Но тук те са под открито небе и надничат от всеки естествен заслон. Повече от 15 хиляди образци, които тайнствено увековечават еволюцията на човека от 6000 години пр. Хр. до наши дни. Ловни сцени, стопански дейности, танци, животни – целият безхитростен бит на древните хора може да се види не зад стъкло, а на мястото, където е нарисуван от незнаен творец.

Една от най-емблематичните фрески е "плачещата крава", пресъздадена с дивно майсторство. Но Тасили е не само обект на културното наследство на ЮНЕСКО, но и биосферен резерват.

Тасили-н'Аджер в превод означава "плато на реки", въпреки че мястото е било безводно много преди Христа. Но много векове назад платото е било населено с жирафи и антилопи, хипопотами, лъвове и слонове. Имало е също и номади, които ги рисували по скалите. Находките на древни животински кости потвърждават видяното в скалната живопис на Тасили-н'Аджер.


Снимки и видео – Магдалена Гигова

По публикацията работи: Росица Михова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!