2
От Искъра по-дълбоко нема и от Витоша по-високо нема. Така е казал шопът и никой не е успял да надвие инатът му. А от къде идва шопът учените още не са категорични. Теориите казват различни неща. Едното от тях е, че тази етнографска група се е формирала между 7 ми и 12 ти век. Но как, за това има различни тези. Свързват шопите с културата на печенегите, с траките, със славяните и с прабългарите. Никоя теория изглежда не може да бъде доказана категорично. Ако обаче, се направят изводи въз основа на фолклорните традиции и облекло, то май везните отиват към славянския корен на шопа.
Много опити са правени и да се разгадае произхода на названието шоп, но и там няма сигурно определение. Едно е сигурно обаче, в шопския край хората се отличават с бодрост, игривост, шегаджи са. И носиите им са такива, леки и удобни. С бели ризи и калпаци. Дали на работа или на хорото, шопите са пъргави, весели и игриви хора.
Фолклорът пази традициите на шопския край. За шопската песен е характерен така нареченият двуглас, ама по шопски – певците, които пеят втори глас не пригласят, а се стараят да заглушат първия глас. Затова шопите смятат, че най-доброто пеене е, когато вторият клас успее да заглуши първия. Песните са най-вече хороводни. Кавал, гайда, тъпан и други инструменти творят музиката за шопския танц. И на принципът – Дръж се земю, шоп те гази, тръгват шопските хора.
Нощните гости пеят, свият и танцуват и носят шопските гени, пазят фолклора на своя край и сега ще ни разкажат за него. Пригответе се и за шегите на шопите.
Това са Момчил Чалъков, народен певец, Георги Виденов, изпълнител на гайда, Димитър Пърчов, който свири на гайда и Гергана Назърова и Диана Коларова, които танцуват народни танци от шопския край
Те разказаха за "Нощен Хоризонт", че се занимават с фолклор, като се учили от свои близки, приятели или комшии, които свирят на гайда или тъпан, които пеят народни песни. Защото тази музика зарежда и разтоварна от напрежението едновременно, пели и свирели на много сватби и годежи, навремето на изпращане на мъжката рожба войник, като в миналото на сватбите гайдите и тъпаните са свирели по различен начин при вземането на булката, при повеждането на хорото, при отиването при кумовете, при църквата, на трапезата, при раздаването на даровете, за всеки момент си е имало различно свирене.
Според музикантите и певците нищо не може да се замени с живата музика, сега съвременните сватби има само музикални водещи, но това не може да се сравни с емоцията от живата музика.
А шопското пеене се пее на два гласа, с пеене и отпяване, две или три жени се наричат "помагачки" на първия глас, която се нарича "карачка". Има си чалъм в това пеене, магията е скрита в сърцето на творците, изпълнителите на шопски песни, разказаха те за БНР.
Гергана Назърова разказа що е то хороводни песни. Разказаха също, че подготвят стари песни, на които да се танцуват хора. Споделиха също и за шопската баница и шопските манджи.
Лесно се свири на гайда, но ласката към гайдата трябва да ти е много точна, да знаеш кога и как, за да не ти изневери, сподели Георги Виденов.
"Гайдуницата трябва да е в синхрон с ручилото, да има синхрон, за да няма разлика в гамите и тогава гайдата няма да звучи фалшиво. Има джура гайда и каба гайда, като джурите се чуват по-добре и по-надалеко в равните места, а каба гайдите са за планините, като Родопите, където се използва ехото, разказа Виденов.
Само кавалът и акордеонът не са капризни инструменти, и тъпаните, и гъдулките са капризни народни инструменти, поясниха още музикантите.
Още по темата в звуковия файл.
