Царев брод – необикновената история на едно международно село - Общество

Царев брод открай време се слави като международно село, а жителите му не крият гордостта си, че са потомци на татари, немци, турци, банатски българи, руски белогвардейци, албанци, чехи и т.н. В шуменското село се изповядват три религии, затова и до днес тук се извисяват три храма – православен, католически и джамия. "Ние сме като едно малко общество на народите" - шегува се кметът Стефан Живков и добавя, че хората вече "са се омешали", но още пазят обичаите и паметта за предците си.

Селското училище Св. Кирил и Методий е известно като Различното училище . В него се обучават 122 деца от 7 населени места

Разположено между старите български столици Плиска и Велики Преслав, някога Царев брод (Североизточна България) се намирало точно на пътя, по който са се движели царете, оттам идва и името му. В средата на 19-ти век, след Кримската война, тук се заселва голяма група кримски татари, занимаващи се със скотовъдство, научаваме от кмета. Малко по-късно в Царев брод пристигат немците:

Стефан Живков пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"През 1900 год. Фердинанд Сакскобургготски заселва към 50 немски семейства от Австро-Унгария и по-точно от Банат, а също и банатски българи. Предоставят им земи и те пристигат, носейки със себе си модерна за онова време техника и се захващат с модерно земеделие. Имало е и 2 албански семейства, които произвеждали боза. След Октомврийската революция тук пристигат и руски белогвардейци, подгонени от режима в СССР. Последните, най-нови заселници идват през 90-те години на ХХ век. Това са потомци на българи, които по време на Кримската война се заселват в района на Москва. Но Сталин ги интернира в Казахстан, където се оформят цели български села. След разпада на СССР, през 90-те, част от тях се прибират в България. Ние ги наричаме руснаците, но те са си чисти българи"- разказва Стефан Живков пред Радио България.

Православната църква Свети Димитър е построена през 1928 г.

През тази година католическият манастир Пресвето сърце Исусово отблязва своята 110 годишнина

Някога в Царев брод преобладавала татарска и немска реч. Освен това, в селото имало две джамии - турска и татарска. Редом до тях се извисявали и две църкви - православна и католическа. Децата посещавали татарското и немското училище. Българското школо се появило по-късно, през 1920 г. В началото на ХХ век около католическия храм израства бенедиктински манастир. До ден днешен светата обител е действаща. За нея се грижат четири сестри бенедиктинки – от България, Южна Корея, Германия и Танзания. На чист български сестра Елизабета от Германия разказва:

Сестра Елизабета пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"През 1914 г. дойдоха първите четири сестри от Германия, защото имало немска католическа колония и свещеникът помолил да бъдат изпратени тук сестри от Германия, за да създадат училище за децата и да се грижат за духовния живот. Но когато започва Втората световна война повечето немци се връщат в Германия."

През 2024-та манастирът отбелязва своята 110-а годишнина. Всеки, който дойде в Царев брод, се отбива в него, за да се снабди с уникалния мехлем от невен на бенедиктинките, приготвян по много стара рецепта. Сестра Надя разказва:

Сестра Надя пред Радио България

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Имало е една сестра Буркхарда, която е била лекарката на селото и е лекувала с билки, защото тогава не е имало много други неща. И тя правела различни отвари. Ние сме запазили рецептата на крема с невен и мас. Отглеждаме си невена тук, в градината. Той е подхранващ и се използва за различни кожни проблеми, в т.ч. изгаряния след лъчетерапия."

Днес Царев брод е живо село, наброяващо 1300 постоянни жители. Тук почти няма безработица. Напоследък цените на имотите значително се повишили, защото започнали да се заселват млади семейства с деца, заради възможностите на дистанционната работа, спокойствието, чистия въздух и здравословния живот на село.

Селската джамия

"При нас няма и никога не е имало напрежение на етническа или на верска основа. Тук нямаме обособени магазини, като турското кафене или българското барче. И всички заедно празнуваме по Великден и по Коледа", казва в заключение кметът Стефан Живков.

Снимки: Венета Николова