"Бил съм послушно дете – спомня си Ангел Заберски-син. – По думите на майка ми никога не съм им създавал проблеми, винаги съм се съгласявал с техните нареждания и желания. Попитаха ме искам ли да свиря на пиано и аз отговорих утвърдително, макар след това често да се е случвало да плача и е имало моменти, в които ми се е искало по-скоро да бъда навън, с приятелите ми, вместо да се упражнявам. Но никога не съм бил лишаван от игри! Имах прекрасно детство, играл съм на всичко, което беше модерно по онова време. Правилото беше: "Уроците научени – има време за игра!". А имам колеги и приятели, които нямат детство, и смятам, че това не е редно. Защото когато в един момент узреят и станат солидни личности, започва да им личи, че не са имали детство – искат да си го компенсират по някакъв начин. Аз бях напълно нормално дете – и отличник съм бил, и съм учил, и съм свирил... но не съм се лишавал от нищо!"
За детството, за първата среща с инструмента, който по-късно ще осмисли целия му живот, за прекрасната атмосфера в семейството на композитора Ангел Заберски и певицата Маргарита Радинска, както и за много други интересни неща разговаряхме с Ангел Заберски-син в студиото на "Предаване без име".
В две поредни съботи – на 9 и 16 март – можете да научите как се е насочил към джаза, кои са неговите кумири, какво и с кого обича да свири и какъв е на сцената и живота. Ще чуете и две от най-новите му произведения, които НЕ СА джаз, а са в областта на симфоничната музика: "Капризите на дамата" и "Рапсодична фантазия".
