Три месеца преди изборите за Европейски парламент проучване на "Алфа рисърч" сочи, че най-много подкрепа в този момент събира коалицията ГЕРБ-СДС, за която биха гласували 22,6% от избирателите. Втората позиция е за ПП-ДБ, която има подкрепата на 19,9% от гласоподавателите. Ако има предсрочни парламентарни избори, резултатите биха били съответно 23,7% и 19,2.
"Възраждане" би получила 13,2% на евровота и 12,8% на национални избори, БСП - съответно 8,6% и 9,8%, а ДПС - 8,4% и 9,7%. За ИТН проучването сочи 4,9% за евровота и 5,1% за национални избори.
Данните са за твърдо решилите да гласуват, които са около 32% от всички избиратели.
16,3 % не се решили кого биха подкрепили на евровота, за евентуални предсрочни парламентарни избори процентът 12,2.
Един от основните изводи на проучването е, че европейската принадлежност на страната ни не се поставя под съмнение. Около 60% от българите запазват категоричната си подкрепа за членството на България в Европейския съюз и не търсят друга геополитическа алтернатива. Същевременно обаче, както поради неуспеха на България да се доближи по жизнен стандарт и равенство пред закона до ядрото от държави на ЕС, така и поради поредицата от кризи в Европа през последното десетилетие, скептицизмът към начина на управление на Съюза и конкретни негови политики нараства с по-ускорени темпове. 12% от пълнолетните българи заявяват, че одобряват изцяло начина, по който се управлява ЕС към днешна дата, 42% - само донякъде, а 39% - са определено неудовлетворени.
Въпреки че много от детайлите на европейските политики и дебати остават встрани от вниманието на българите, като общ знаменател се откроява следната тенденция: Сънародниците ни одобряват най-силно онези политики, които им дават шанс да се възползват от достиженията и гаранциите на по-развитите европейски страни, а са най-критично настроени към онези, които се прилагат или предстои да се приложат от Брюксел на национално равнище.
Така например проучването регистрира най-позитивно отношението към възможността при нарушаване на правата им българите да се обръщат към Съда по правата на човека в Страсбург (84%). Следва удовлетвореността от възможностите за трудова миграция, т.е., за работа в страни-членки на ЕС (81%) и предвижданото изграждане на обща европейска система за сигурност (68%).
Разширяването на Еврозоната и Шенгенското пространство (53%) и влиянието на еврофондовете за развитието на България (51%) също се оценяват преобладаващо позитивно, но те срещат и по-висок дял негативни мнения - по около 30 на сто.
Противоречиви са обществените реакции към ефекта от европейските политики в три важни направления: Зеления преход – 34% положително отношение срещу 42% отрицателно, а за всеки четвърти българин този пакт остава напълно неразбираем; Европейската помощ към Украйна (38% подкрепящи срещу 45% неподкрепящи); Политиката за трудова миграция от страни извън ЕС в България (34%:49%).
Най-чувствителни и отрицателно настроени са българите към онези предложения и политики, които намериха и най-силен негативен отзвук в Европа: Миграционната политика и по-специално политиката за солидарно разпределение на мигрантите се одобрява от едва 19% при над три пъти повече негативни мнения.; Земеделската политика (свързана и с неяснотите около т.нар. зелен преход) – 26% одобрение при двойно по-високо неодобрение.; Увеличаване правомощията на ЕК за сметка на националните правителства – 77% неодобрение.
Изследването е проведено в периода 1 – 7 март 2024 г. от "Алфа Рисърч", публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
"Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.
