Само архивните записи помнят тържествеността от деня, в който на площад "Независимост", в сърцето на българската столица, тържествено се издигат знамената на новите страни членки на НАТО. Сред тях е и това на България, която постига целта си.
А за 20 години вече би трябвало да има опит, а и готовност за новите предизвикателства. За промени – в политиката, в армията, дори и в обществото.
Предизвикателства, посрещани и разбирани така различно, както различни са били и хората, които са отговаряли за посрещането им.
Това е една историята за промените, трудностите и техните последици, направили ни такива членове на НАТО, каквито са били и българските амбиции за това.
В годината на членството България декларирала бюджет от 2.4 от БВП за отбрана. Ситуацията се задържа така до 2008-ма година. След 2009-та година, до 2023-та, процентът се е движел между 1.6 – 1.7 от БВП. Изключение прави 2019-та година, когато БВП за отбрана е 3.1 процента, но това е годината, в която са платени накуп над два милиарда лева за първите осем изтребителя Ф-16. Най-малко сме давали за отбраната между 2011 г. и 2018 г. около 1.2 - 1.3 от БВП.
А първите от първите осем изтребителя F-16 Българи ще получи едва в края на 2025 г. Най-рано след 2030-а година, почти четвърт век след влизането ни в НАТО, се очаква цялата ескадрила от 16 машини да поеме задачите за охрана от съветските МиГ-29.
Към 2025-2026 година се очакват и новите американски машини за пехотата и двата нови кораба за военноморските ни сили. Без първите изтребители, всички останали големи проекти се изпълняват на разсрочено плащане. И доставки във времето… обхващащо десетилетие.
Обобщение на Добромир Видев:
