Необяснима, неоправдана, незаслужена остава критиката на Михаел Врус от 28-и януари тази година в ежедневника на Горна Австрия "Горно-австрийски новини". Заглавието "Испански концерт без испанска музика" е само по себе си негативно, а подзаглавието "Брукнер-оркестърът изпълни вчера в Брукнерхаус по-малко или повече испанска музика" омаловажава събитието и стойността му, придава на този изключителен, толкова рядък, необикновен концерт с темпераментни испански мелодии и ритми, създадени от френски и руско-съветски композитори един ежедневен, скучен, досаден характер. А употребата на английската дума "фейк" – "Всичко беше фейк", тоест лъжа и измама, не от испански композитори създадено, издава всъщност някакво евтино желание на музикалния журналист да бъде модерен, да се хареса на всяка цена или да има младежки стил, да направи впечатление с дръзки думи. Само че от думите му прозира неуважение към този огромен труд и към това огромно постижение на всички участници в концерта, неуважение към избора на тази прекрасна програма. Прозира също така непознаване и непризнание на руско-съветската музикална култура. И въпреки, че Врус отделя място на едно от най-известните произведения на Родион Шчедрин – сюитата "Кармен", негативните начало и край на рецензията му поглъщат позитивното.
Шчедрин пише сюитата към балета за струнни и 47 ударни инструменти от маримба и вибрафон през бонго, маракаси и кастанети до говедарски звънци през 1967 година за Болшой театър по мотиви от "най-испанската" от всички опери – "Кармен" на Жорж Бизе. Михаел Врус определя интерпретацията на струнните и ударните от Брукнер-оркестъра като бляскава. Съвсем нищо обаче не откриваме в рецензията на Врус за историята на сюитата "Кармен" от Шчедрин. А това е една необикновена история: "Вашата Кармен ще умре!" С тези думи Екатерина Фурцева, тогавашна съветска министърка на културата, осъжда премиерата от 20 април 1967 година, на която съпругата на Шчедрин, Мая Плисецкая, танцува главната роля. Композиторът е конфронтиран с множество обвинения, като например, че осмива музиката от едноименната опера на Бизе, както и че интерпретира сексуално главната героиня Кармен. "Вие направихте от героинята на испанския народ една проститутка!" са отново думи на Екатерина Фурцева. За премиерата нищо не е било написано, сякаш тя никога не се е състояла.
Балетът получава шанс да бъде игран отново само благодарение на Шостакович, който се застъпва за Шчедрин и ходатайства пред партийните лидери в името на музиката на Шчедрин. "По-трудно е да създадеш една успешна творба с популярните мелодии на друг композитор, отколкото да напишеш едно добро собствено произведение" са думи на Шостакович, казани в деня на балетната премиера. И Кармен не умира.
Цели 350 пъти Мая Плисецкая е танцувала главната роля, за последен път през 1990 година, на 65-годишна възраст. До днес сюитата "Кармен" си остава най-популярното произведение на Родион Шчедрин. Че музиката на сюитата "Кармен" лежи на сърцето на испанския диригент Антонио Мендес, роден в Палма на остров Майорка и следвал в Мадрид и Германия, също можем да прочетем в рецензията на Михаел Врус. Но нищо не можем да открием за тази необикновена елегантност на Мендес, за международната му кариера, нито пък за диригентския му стил. Не че не се получи разминаване между медни духови и щрайха в първата част на "Испанска симфония" от Едуард Лало и диригентът не успя да синхронизира оркестъра. Но всичко това избледня на фона на този фантастичен азиатски солист на цигулката, който обаче само така изглежда, но всъщност е канадо-американец, син на индонезийски родители, възпитаник на Ню-Йоркския Джулиард Скуул.
Тимоти Чой е много млад, но вече е професор по цигулка към университета на Отава и свири на две изключителни цигулки – "Гуарнери" и "Страдивари" – дарения от канадска и японска фондации. Цигуларят от световен ранг е известен със своите виртуозност и емоционална дълбочина. Тези му качества проличаха в "Испанска симфония" на Лало, написана през 1874 година. Тази "Испанска симфония" за цигулка и оркестър в ре-минор всъщност формално напомня за един романтичен концерт за цигулка и оркестър, съвсем в стила на испанския фолклор, без употреба обаче на оригинални мелодии.
На 28 януари в Брукнерхаус Линц беше изпълнено и "Испанско капричио" в ла-мажор за оркестър от Николай Римски-Корсаков, което е създадено през 1887 година. В студения Санкт Петербург Корсаков си спомня за един тридневен престой като морски кадет на крайбрежието на Астурия и преработва мелодии от един испански сборник с народни песни в една великолепна оркестрова творба. За жалост рецензията на Михаел Врус ни най-малко не предава дори и част от чудесното настроение в залата по време на концерта. Публиката продължително и възторжено аплодираше солист, диригент и оркестър. А след концерта хората си подсвиркваха по стълбите на Брукнерхаус мелодията на "Хабанера"-та, което много рядко се случва след един симфоничен концерт. Едно незабравимо и великолепно неделно матине!
