Инфлацията намалява по-бързо от очакваното, но не е напълно победена, заяви в четвъртък Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева, като призова централните банкери внимателно да калибрират решенията си за намаляване на лихвените проценти спрямо постъпващите данни, съобщава Ройтерс.
По време на събитие на американския мозъчен тръст Атлантически съвет, Георгиева каза, че общата инфлация за развитите икономики се е понижила до 2,3% през последното тримесечие на 2023 г. от 9,5% само 18 месеца по-рано и се очаква низходящата тенденция да продължи през настоящата година.
"Това ще създаде условия централните банки в големите развити икономики да започнат да намаляват лихвите през втората половина на годината, въпреки че темпото и времето ще варират", отбеляза тя.
"В този финален участък е двойно по-важно централните банки да защитят своята независимост“, каза Георгиева, призовавайки политиците да се противопоставят на призивите за ранно намаляване на лихвите, когато това е необходимо. "Преждевременното облекчаване (понижаване на лихвите) може да доведе до нови инфлационни изненади, които могат дори да наложат по-нататъшен пристъп на парично затягане (вдигане на лихвите). От друга страна, твърде дългото забавяне може да залее със студена вода икономическата активност", каза шефът на МВФ.
Георгиева отбеляза, че прогнозите за световната икономика, които МВФ ще представи следващата седмица, ще покажат, че глобалният растеж е малко по-силен предвид солидната икономическа активност в Съединените щати и в много нововъзникващи пазарни икономики, но без предостави конкретните нови прогнози.
Според нея устойчивостта на световната икономика се подпомага от силните трудови пазари и нарастващата работна сила, силното потребление на домакинствата и облекчаването на проблемите с веригите на доставки, но в същото време посочи, че все още има "много неща, за които да се тревожим".
"Глобалната среда стана по-предизвикателна. Геополитическото напрежение увеличава рисковете от фрагментация... и, както научихме през последните няколко години, работим в свят, в който трябва да очакваме неочакваното", каза още Георгиева по време на събитие, организирано от Атлантическия съвет.
Тя посочи, че глобалната икономическа активност е слаба от историческа гледна точка и перспективите за растеж се забавиха след световната финансова криза от 2008-2009 г. Глобалната загуба на производство от началото на коронавирусната пандемия през 2020 г. възлиза на 3,3 трлн. долара, като непропорционално засяга най-уязвимите страни.
Според Кристалина Георгиева, САЩ са отбелязали най-силното възстановяване сред силно развитите икономики, подпомогнато от увеличаващия се растеж на производителността. Икономическата активност в еврозоната се възстановява по-плавно, предвид продължаващото въздействие на високите цени на енергията и по-слабия растеж на производителността. Сред нововъзникващите пазарни икономики, страни като Индонезия и Индия се справяха по-добре, но страните с ниски доходи бяха най-тежко засегнати.
Като се има предвид значителното и широкообхватно забавяне на растежа на производителността, петгодишната перспектива на МВФ за глобалния икономически растеж е малко над 3%, което доста под историческата осреднена стойност от 3,8%, каза Георгиева.
"Без корекция на курса, ние се насочваме към бавно и разочароващо десетилетие“, каза Георгиева, призовавайки за продължаване на бдителността за възстановяване на ценовата стабилност, възстановяване на фискалните буфери и ускорен растеж.
Тя каза, че фундаментални реформи, като укрепване на управлението, намаляване на бюрокрацията, увеличаване на участието на жените на пазара на труда и подобряване на достъпа до капитал, могат да увеличат производствения растеж с 8% в рамките на четири години.
"Това беше още повече възможно с политики за насърчаване на икономическата трансформация, ускоряване на зеления и цифровия преход, което може да предложи огромни възможности за инвестиции, работни места и растеж", каза Георгиева.
Според нея изкуственият интелект предлага огромни потенциални ползи, но и рискове, като скорошно проучване на МВФ показва, че ИИ може да засегне до 40% от работните места по света и 60% в напредналите икономики.
