5
Как ни предпазват ваксините, какви са предизвикателствата пред ваксинопрофилактиката, какви нови ваксини се създават в света, има ли спад на ваксинациите от Националния имунизационен календар и трябва ли да се страхуваме от случаите на коклюш у нас - това е темата в този епизод на подкаста на БНР "В центъра на системата".
В Европейската имунизационна седмица Министерство на здравеопазването в партньорство Българско сдружение по иновативна медицина организираха мащабна дискусия и обучение за ваксинопрофилактиката и достиженията в световен план от прилагането на ваксините като щит срещу десетки инфекциозни болести.
Първата ваксина срещу едрата шарка или вариолата се поставя в далечната 1796 г. от английският лекар д-р Едуард Дженър. Благодарение на това днес вариолата е напълно изкоренена като болест. За съжаление все още детският паралич или полиомелитът, за който има ефективна ваксина, се среща само в Афганистан, Северна Нигерия и Пакистан и заради честите военни конфликти не може да се изкорени напълно там.
На 24 април 2024 г. започна и Световната имунизационна седмица, организирана от СЗО. Събитието е посветено на 50-годишнината на Разширената имунизационна програма, която има ключово значение за ваксинирането на милиони деца по света. През последните години се отчита има спад в броя на поставените ваксини.
Слушайте епизода тук:
Гости по темата са:
💉 Д-р Кремена Пармакова – началник отдел "Надзор на заразни болести" в Министерство на здравеопазването
💉 Д-р Валери Цеков – управител на Българско дружество по иновативна медицина
От разговора ще научите:
💉 Какъв е приносът на ваксините за човечеството
💉 Как се движи кампанията на МЗ "Плюс мен"
💉 Как СЗО подпомага страните във ваксинопрофилактиката
💉 Имаме ли спад на ваксинациите от Националния имунизационен календар
💉 Може ли с глоби да се спре издаването на фалшиви бележки за имунизации
💉 Колко са неимунизираните деца в България
💉 Кои деца не трябва по медицински причини да бъдат ваксинирани
💉 Какви са проблемите по отношение на поставянето на ваксини в другите страни
💉 Допускат ли се антиваксърски изказвания от лекари в чуждите държави
💉 Трябва ли да се разшири Националният имунизационен календар с нови ваксини
💉 Какво означава - Качествена и безопасна ваксина
💉 Къде можем да прочете за страничните ефекти от ваксините
💉 Трябва ли да има паника заради случаите на коклюш
💉 Какви нови ваксини се разработват в света
"Около 30 - 40 хиляди са неваксинираните деца в България. 24 хиляди са неваксинираните срещу коклюш, около 4-5 хиляди деца са със незавършен прием или имунизация. А същевременно 30 заболявания в света са ваксинопредотвратими, каза за БНР д-р Кремена Пармакова – началник отдел "Надзор на заразни болести" в Министерство на здравеопазването.
Затова според мен е най-важно да се работи със страха на българина към ваксините. Хората се страхуват, когато стане въпрос за ваксини, може би заради преекспонирането на темата по време на пандемията от Covid-19. Затова трябва да обърнем тенденцията и хората да повярват, че ваксините с инструменти, с който се опазва общественото здраве, когато става въпрос за ваксинопредотвратимо заболяване.
През последните 50 години човечеството разполага с по-качествени, по-модерни и по-безопасни ваксини, като се увеличи броят на ваксините срещу различни заболявания. След като вече няма вариола и почти на 99 % е унищожен и детският паралич, през 2008 г. въведохме ваксината срещу хемофилос-инфлуенца, 2010 г. срещу пневмококи, малко по-късно вече имахме Национална програма за имунизация срещу ЧПВ, увеличава се броят на ваксините срещу социално-значими заразни заболявания и тази тенденция ще продължи в бъдеще.
Тежките, сериозни реакции от ваксината са 1 на 100 000 и 1 на 1 000 000. Това трябва да знаят хората. Когато отчитаме каква е ползата от ваксината, трябва да имаме предвид индивидуалното здраве и общественото здраве, защото ако рискът за тежка реакция е 1 на сто хиляди, рискът от увреждане, от смърт от болестта е понякога 1 на сто. Още повече - непрекъснато има данни и становища на експертите, дали дадено заболяване, за което се казва, че е вследствие от ваксина, е или не е свързано с него. Болшинството от проверките завършват със становище, че е установено, че тези ваксини са безопасни и не са свързани с тежки автоимунни, неврологични или други заболявания.
Министерство на здравеопазването също публикува на страницата на "Плюс мен" информация по тези теми, отговори на запитвания, какво къде е регистрирано и хората да са по-спокойни, да не мислят, че нещо се крие. Над 50 хиляди потребители имаме на страницата за последните три месеца, за един ден имахме 27 хиляди гледания на постове на страницата ни в социалната мрежа, за коклюша имахме 6-7 хиляди потребители на ден. Хората питат за всичко, а отговорите ни са базата на достоверна научна информация, сподели още д-р Пармакова.
"Спад във ваксинационния процес имаше през 2021 г. заради пандемията. Ако сега имаме 92% покритите по ЗИК, тогава обхватът е бил около 78 - 89 % и то с многокомпонентните ваксини. Спад при ваксиниране на бебета в родилно отделение не се наблюдаваше. До една годинка при децата имаше най-голям спад, тъй като се изискваше по-чести посещения при общопрактикуващия лекар, родителите се притесняваха да ходят не заради ваксината, а за да не се заразят от Covid-19.
Темпът след пандемията се навакса - 2023 г. вече имаме положителна тенденция и отчитаме едни от добрите имунизационни обхвати за последните 10 години - 92 - 93 % ни е обхвата, като отчитаме ръст и при реимунизациите - той е вече 90 %. Така че доверието се завръща и ще догоним тези 95 %.
Страната ни, за разлика от други държави, е постигнала за миналата година сравнително висок имунизационен обхват. Епидемиите от морбили и коклюш възникнаха в съседни нам държави, които имат по-ниъск обхват.
Като цяло Европа страда в момента от липса на доверие към ваксините и имунизациите.
Трябва да подобрим комуникацията с родителите и да разберем защо те понякога отказват да имунизират своето дете. Към 10 % са антиваксърите у нас. Санкции трябва да има за съзнателно отказващите родители да имунизират своето дете, ако няма медицинска причина за това. С педиатрите от страната тази година изготвихме "Методическо указание с препоръки за имунизация при деца с хронични заболявания". В него е описано кога не трябва да се имунизира детето и в кой случаи въпреки даденото заболяване, на детето трябва да бъде поставена ваксина, за да бъде то предпазено, поясни д-р Пармакова.
Д-р Пармакова припомни, че двете реимунизации за коклюш при децата на 6 и на 12 години са въведени съответно през 2008 и през 2020 г. Родителите им пък са имунизирани с целоклетъчната ваксина и ако децата им са с редовен статус за възрастта си, то може да има заболяване, но то ще премине леко. Затова ние от МЗ се опитваме да обясним, че всички родители трябва да проверят имунизационния статус на децата си. Ако има пропуснати, да се навакса. При възрастните няма смисъл от ваксинация срещу коклюш. По-скоро е добре да се ваксинират бременните жени между 27 - 36 гест. сед., за да защитят бебета си до първия месец - два, преди да бъдат ваксинирани, категорична е д-р Пармакова. Това са групите в риск - децата до една година, заради тежкото протичане, високия леталитет и високия риск от усложнения, обобщи д-р Кремена Пармакова.
"Пандемията отчете в цял свят спад в рутинните имунизации и нашата страна не е изключение. Този факт беше отчетен от СЗО като едни от проблемите. Аз обаче имах опасения, че при нас ще бъде много по сериозен спадът, а това не беше така, спадът беше приемлив, дори в някои от случаите сме по-напред от Западните държави, коментира за БНР д-р Валери Цеков – управител на Българско дружество по иновативна медицина.
Антиваксърските настроения не са толкова мащабни, но за сметка на това са много шумни. Водещите страни в това отношение са далеч от нас - това са САЩ, Франция, Англия, напоследък и в Германия. Не мога да обясня защо това се разраства. Според мен хората и по време на пандемията се пренаситиха от информация и решиха, че са попаднали в някаква голяма конспирация, а не беше така...
В България не правим изключение, още повече че и у нас, и в другите държави, имаше лекари, които открито говореха срещу масовата ваксинация. Но когато те го правеха официално, много от тях получиха санкции от съответните лекарски колегии. Нещо, което у нас не стана и това е голямата разлика. А ние лекарите, сякаш нямаме още съзнанието, че сме една гилдия, че трябва да сме общество, което спазва обществения договор, общество, което трябва да се стреми към медицина на научните доказателства. Ние продължаваме да допускаме хора от нашите редици да опровергават научната медицина. Това е едно от нещата, на които трябва да се обърне много сериозно внимание в бъдеще, тук роля има и БЛС, заяви д-р Цеков.
"Няма ваксина, достигнала до пазара, без да е оценено качеството и безопасността й. При най-малко съмнение за риск в безопасността или качеството, такава ваксина не се допуска до пазара. Ваксините са лекарствени продукти, които са подложени на най-тежки изпитания по отношение на качество и безопасност. Всяка година техният профил за безопасност се актуализира от съответните агенции и ако се установи след подаден сигнал, засечени тежки реакции, се прави проверка и се търси пряка връзка с ваксината и това се докладва на агенциите, моментално се прави преглед на профила на безопасност. Получи ли се съмнение, ваксината или се спира, или се променя профилът на безопасност.
По думите на д-р Цеков има единични случаи на фалшиви бележки от лекари, че детето е ваксинирано, но по-скоро има такива фалшиви бележки, написани от "съседа", например, смята той.
Д-р Цекова коментира, че до бума от заразени с коклюш се стигна, заради това, че по време на пандемията от коронавируса, имаше спад във ваксинациите за ДТК. Като се погледне Имунизационния календар, ние имаме 5-6 ваксинации на децата срещу коклюш. Но когато пропуснете някоя от тях, имунитетът вече не е толкова напрегнат и тогава може да има пробив сред ваксинираните деца. Нещо повече - над 10 години вече не ползваме целоклетъчната ваксина, 2010 преминахме на безклетъчната ваксина, която дава по-малко локални реакции при поставянето, тя е по-меко, но по-слабо имуногенна и ако предишната даваше десетилетия имунитет, новата не дава толкова траен имунитет, коментира д-р Цеков. Пробив има в тази ваксина, но все пак, ако детето е имунизирано, то няма да разгърне тежката картина на коклюша.
Д-р Валери Цеков каза за БНР, че в момента всички големи компании работят по това сега съществуващите ваксини да се преобразуват чрез РНК технологията. И това ще цялостна промяна - ваксина, която е по-сигурна, с по-малко странични ефекти, достатъчно имуногенна, достатъчно бързо и да стигне за всички - защото всяка година през сезонния грип се борим за количества, защото няма за всички.
"Революцията в индустрията, която позволи усвояване на технология за производство на ваксини на информационни РНК ваксини, микро РНК ваксини - това е нова галактика в науката. Тази технология дава възможност много бързо да се създават големи количества ваксини. Доказателство е пандемията от Covid - 19. Но тази технология е разработвана от десетилетия, като търсене на ваксина срещу онкологични заболявания, не като профилактика, а като лечебно средство. Защото се доказа, че при някои от тях имаме вирусни или бактериални причинители на рака.
Сега се работи по РНК ваксини срещу рак на белия дроб и срещу меланома. Това ще е бъдещето.
Във Великобритания тестват първата персонализирана ваксина срещу рак на кожата
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes
