На по-малко от 40 км от София се намира една от най-впечатляващите влажни зони - "Драгоманско блато", който е местообитаниe на стотици защитени растителни и животински видове.
И макар да е най-голямата карстова влажна зона в Европа блатото сякаш е забравено и оставено само да избира съдбата си - да оцелее въпреки нас или да съществува, благодарение на нас.
Унищожено през 30-те години на миналия век, за да бъде превърнато в обработваема земя – години наред животът в него замира и едва в началото на 90-те години започва възстановяването на екологичното му състояние.
По-късно природната забележителност е възстановена със средства от еврофондовете, а и благодарение на усилията на WWF България и на Сдружението за дивата природа "БАЛКАНИ", като на място е изграден и Посетителски център за туристи.
Преди близо 4 г. огромен пожар унищожи около 80% от растителността в Драгоманското блато. Земноводни, влечуги, както и много дребни бозайници загинаха в огнената стихия. Природата обаче бързо намери начин да се възроди и сега екологичното състояние и видовото разнообразие са почти напълно възстановени, за разлика от по-голяма част от посетителската инфраструктура.
За миналото, настоящето и бъдещето, за живота в блатото и опазването му ни разказва Нели Иванова от Сдружение за дивата природа "БАЛКАНИ". Художникът Мария Налбантова пък ще ни потопи в творбата си "Райско блато" – една художествена метафора, в която всички обитатели са в непрестанна взаимовръзка.
Гледаме вторият епизод от поредицата на БНР и WWF България "Природата и ние":
