В този епизод водещ специалист по клинична лаборатория пояснява трябва ли да пием антибиотик веднага след ухапване от кърлеж, дори след като сме установили с лабораторно изследване, че кърлежът е заразен?
Ще научите още как да разчитаме правилно резултатите от различни лабораторни изследвания и как се формират референтните стойности? Защо не бива да се плашим, когато резултатът ни показва гранична стойност? Какво да правим, ако имаме два различни резултата от едно и също изследване?
Темата е продължение на епизода за лабораторните изследвания и инфекциозните заболявания през пролетния сезон.
Слушайте епизода тук:
Гост по темата е:
⭕ Д-р Благовеста Пенчева – водещ специалист по клинична лаборатория в страната
От разговора ще научим:
⭕ Как да предпазваме децата от ухапване от кърлежи
⭕ Трябва ли да се приема антибиотик след ухапването от кърлеж като превенция
⭕ В кои случаи е наложително да се приема антибиотик
⭕ По кои външни белези при ухапването и при положителен тест за заразен кърлеж трябва да се започне терапия
⭕ За кои болести се изследват кърлежите
⭕ Колко вида е лаймската болест
⭕ Как е правилно да се премахва кърлежът
⭕ Къде се съхранява кърлежът
⭕ Как се определят референтните стойности, за да бъдат чувствителни
⭕ Как са се променили референтните граници по линия на СЗО през последните години
⭕ Защо референтната стойност за холестерола при българите е различна
⭕ Защо няма нужда от изследвания като такива за клетъчен имунитет, особено ако няма вродени имунни дефицити
"Хората трябва да знаят, че ако кърлежът бъде отстранен в първите 12 до 24 часа, вероятността да се зарази ухапаният е минимална, посочи за БНР д-р Благовеста Пенчева – водещ специалист по клинична лаборатория.
"Не съм привърженик на това ухапаният от кърлеж да пие антибиотик превантивно. Дори да е изследван кърлежът и дори да е положителен, ако пациентът няма изразена клинична карантина и е отстранен кърлежът в рамките на първите 24 часа, според мен не е редно пациентът да взема антибиотик.
Ако на мястото на ухапването се появи зачервяване подобно на "биволско око" - има централна червена част, след това по-бледа и много изразен червен ръб, или човекът има по-изразена реакция в мястото на убождане и кърлежът е положителен след изследване в лаборатория, тогава има показания за терапия, уточни д-р Пенчева.
Тя обясни, че кърлежите се изследват за лаймска болест, която има ранна и късна фаза. След консултация със специалист се предприема антибиотично лечение по схема, ако има наличие на лаймска болест. "Аз съм категорична, че за да има лечение, трябва да има клиника. Смятам, че лабораторни изследвания не се лекуват. Лекува се, когато има изразена типична клинична картина, допълни специалистът.
Д-р Пенчева препоръча ваденето на кърлежа да става от медицинско лице, за да се вземе достатъчно материал за изследване и да бъде по-правилния начин изваден. Един ден е достатъчен, за да се получи резултатът.
Имайки предвид, че пациентите трябва за бъдат на първо място самите те отговорни за здравето си, да не разчитат само на лабораторните изследвания, а да се предпазват, д-р Пенчева допълни, че е много лесно да посегнем към най-новия антибиотик, за да се оправим за три дни, но ако в бъдеще ни се наложи антибиотично лечение за нещо по-сериозно, ще ни трябва повече време и повече антибиотици, за да се излекуваме.
Д-р Пенчева разказа как се формират от СЗО критериите за референтните стойности за различните изследвания и защо е нормално 5% от клинично здравите хора за излизат от референтните стойности. И това не означава, че те имат проблем, когато резултатът е на границата.
Д-р Пенчева посочи, че може да се получат два различни резултата за кратък период при изследване за цитонамазка, ако материалът не е взет правилно. Тогава патологът не може да види променените клетки.
По отношение на референтите стойности, като пример може да се даде и референтните граници за холестерол за българите.
"Преди 10 години НЦЗПБ прави проучване по темата и се установяват относително високи референтни стойности за холестерола. При клинично здрави българи горната референта граница за холестерол се оказва над 6, което е много.
В България имаме по-висока смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Затова в България не се приема 6,25 за горна референта граница за холестерол, а се приема 4 - 5 за общ холестерол. СЗО непрекъснато сваля критериите надолу за холестерола, като рисков фактор.
Това обаче има възможности за много широка интерпретация, защото има хора с 11 холестерол и никога не са имали сърдечно-съдови инциденти, той е рисков фактор, но е болест, изтъкна д-р Пенчева.
Очаквам вашите сигнали, коментари и предложения на имейл: gergana.hrischeva@bnr.bg
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
Apple Podcasts през iTunes