Виена е второто по големина немскоезично селище след Берлин. Австрийската столица е известна като Град на музиката, заради стълпотворението от именити композитори, творили там и в чест на забележителната Щатсопера.
Корените на предците на Виена се губят в ранните келтски и римски селища, които се трансформират в средновековен и бароков град. Така че определено има какво да се види и в архитектурно отношение. Да, почти всеки е ходил и може би затова всеки си има "своя" Виена.
Пресните си и обогатени впечатления споделя Весел Цанков, отговорен редактор на редакция "Хумор и сатира" в програма "Христо Ботев" на БНР, пък вие си сверявайте спомените и усещанията си.
И ще се уверите защо Виена в продължение на няколко години оглавява класацията "Най-добър град за живеене" и привлича над седем милиона туристи годишно.
Австрийската столица е и градът чиито кафенета са вписани в съкровищницата на ЮНЕСКО. Но не самата напитка прави изживяването толкова специално, колкото потопяването и сливането с атмосферата на една вековна традиция.Легенди и исторически факти се преплитат в зараждането на този социален феномен. Един от най разпространените митове твърди, че в края на втората турската обсада на Виена (от 14 юли до 12 септември 1683 г.), полският шпионин Георг Франц Колшицки, получил за своите заслуги към кайзерачували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска дейност.
Начетеният войник бързо измислил как да се възползва от оказаната му чест и отворил първото виенско кафене, в близост до катедралата "Свети Стефан". Понеже кафявата течност била прекалено горчива за вкуса на изисканите виенчани, той решил да я смеси с мляко и захар и така се родил и първият виенски меланж.
Весел Цанков не само е посетил доволно количество кафенета, ами е изкачил 434-те стъпала до върха на кулата на църквата "Свети Стефан" и си е запазил втората камбанария за следващо посещение.
Признавам, че при многочислените ми ходения във Виена, не съм стигнала до костницата на Хабсбургите, а само до тяхната съкровищница, за която съм разказвала в "Покана за пътуване". Весел Цанков ми даде още един повод да отскоча до Австрия. Виена е като пъзел със скрити картинки – колкото и пъти да я посети човек, винаги открива по нещо ново за себе си. Моят събеседник си е запазил изненади и за следващия път.