На 7, 8 и 9 юни, в концертната зала на Дом на културата "Средец" в София, младите актьори от театрална студия "Игра" ще представят премиерата на спектакъла "Когато розите танцуват" по Валери Петров. През втората половина на месеца, от 17 до 22 юни, предстои и втора премиера – на "Мюзикъл за пет пари" от композитора Юри Ступел по "Опера за три гроша" на Бертолт Брехт. Двата спектакъла са посветени на 50-годишнината от създаването на Общинския културен институт Дом на културата "Средец", където през 1996 г. започва своята дейност Театрална студия "Игра".
"Имаме много награди, но най-важното за нас е, че успяхме да възпитаме десетки театрали, които успешно се изявяват професионално и в момента определят културните тенденции на България във всички нейни театрални институции" – споделя ръководителят на школата Петър Върбанов.
"Всичко започна в началото на демокрацията. Първо, през 1991 г. създадохме частния "Свободен театър". В управителния съвет бяхме режисьор и двама актьори – Петър Будевски, Веселин Калановски и аз. Започнахме да пишем нашата история пиеса след пиеса, премиера след премиера. Същевременно всичко, което беше трупано на културния фронт в България, започна да се разпада и ние решихме, че по някакъв начин трябва да станем мост, за да предадем опита и ценностите, които дълбоко се надявахме, че носим. Така през 1996 г. в Общинския институт Дом на културата "Средец" създадохме театрална студия "Игра", а първият ръководител беше режисьорът Петър Будевски. За кратко време студията привлече голям брой млади хора и се наложи да увеличим броя на групите. По онова време имах много ангажименти като актьор, почти всяка вечер играех и ми беше трудно да съчетавам двете неща. Студията укрепваше, все повече наши възпитаници успешно кандидатстваха в НАТФИЗ, а също в Англия, Чехия, САЩ, навсякъде, където имаше възможност за театрално образование."
В началото на новия век Петър Върбанов отваря нова страница в професионалния си живот – "спрях активната си дейност като актьор и се заех със студията. Не съжалявам за този избор".
"Днес ТС "Игра" подготвя почти 40% от младите хора, които следват в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кр. Сарафов" (НАТФИЗ). Сред нашите възпитаници вече има много утвърдени имена, които се изявяват в българския театър и кино, немалко постигнаха и реализация в чужбина. След като завършиха НАТФИЗ, четирима възпитаници на "Игра" успяха да направят театрална компания, базирана в Ню Йорк и ме поканиха да създадем заедно един от спектаклите – "Изгубените германци или лов на пеперуди" от Деян Дуковски. Пиесата имаше сериозен успех. Много ми помогнаха и българската общност, и македонската общност, както и Консулският отдел към българското посолство. На премиерата дойдоха доста критици, дадоха много висока оценка на спектакъла, номинираха го за награда…"
Още много може да се говори за успехите на бившите участници в ТС "Игра", макар че "бивши" не е най-подходящата дума. Повечето от тях остават свързани с нас, посещават представленията ни, някои помагат когато се наложи.
"Целта на всички, които работим с младите хора е да разширим мирогледа им, да съхраним най-стойностната част от театралното дело, от актьорското майсторство. Става все по-трудно, но аз не се отказвам и няма да се откажа, защото виждам огромния резултат от нашата работа. Пиесите, които поставяме, стават все по-сериозни, възпитаниците ни трудно се съгласяват по-елементарна драматургия. Аз съм убеден, че човек се учи да плува в дълбоката вода. Моето огромно удовлетворение са резултатите, които тези млади хора постигат. Голяма част от тях много бързо пробиват в театрите. Още в самото начало аз им казвам, че ако ще се занимават сериозно да се занимават, трябва да са във видимите редици на изкуството и те се стремят към това."
Доказателство за сериозния подход са и предстоящите две премиери.
"Погледнато професионално, и двете пиеси не са за възрастта на нашите възпитаници. Те са прекалено дълбоки, за да се очаква, че хора между 14 и 25-годишна възраст могат да вникнат в дълбочината на техните послания. Едната е "Когато розите танцуват", по Валери Петров, т. нар. по-малка група си я избра, защото е много красива и става дума за любов. Реших, че когато те осмислено тръгват към такъв избор, нямам право да откажа, защото с тази писа те ще пораснат доста бързо. Сигурен съм, че родителите им няма да ги познаят, на мен също ми е любопитно какво ще стане. "Когато розите танцуват" представяме на 7, 8 и 9 юни от 19:00 ч. в салона на ДК "Средец" (бившия "Лиляна Димитрова), на улица "Кракра" № 2а.
Другото представление е "Мюзикъл за пет пари" по "Опера за три гроша" – единствения роман на Бертолд Брехт. Преди доста години Юри Ступел написа музиката. Поставихме го в Смолян. Тогава, пръв в България, изиграх ролята на Меки Ножа. Сега хореограф на спектакъла е Калина Георгиева, която за известно време беше сред възпитаниците на "Игра", а сега работи много активно, поставя у нас и в чужбина. Сценограф е Гаро Мурадян, който с голямо желание се отзова. Представяме мюзикъла в шест последователни вечери – от 17 до 22 юни, също от 19:00 часа.
И двата спектакъла са посветени на 50-годишнината ДК "Средец". Държа да кажа, че "Средец" е невероятно средище на млади, интелигентни, талантливи хора. Оттук излизат танцьори, художници, певци, балетисти… Когато идвам на репетиция, виждам децата от фолклорните състави да упражняват стъпки в коридорите, във всяка зала се репетира, звучи всякаква музика… Красотата е невероятна. Този феномен, чиито корени са в уникалното българско читалище, трябва да се запази. Радвам се, че и ТС "Игра" дава своя принос за отбелязване на 50-годишнината на ДК "Средец"."
Снимки: БТА, театрална студия „Игра“
