Щом някой спомене Венеция пред очите ни изниква представата за пъстър карнавал, луксозни дворци, църкви с неописуема красота и, разбира се, романтични разходки с гондоли по каналите. Неотдавна се завърнах от там, където посетих Биеналето за изкуство и българския павилион в културния център Дон Орионе. Там се запознах с Теодора Бахарова, която от години живее в непотопяемия град.
След като разгледа с четвъртокласници от училище "Данте Алигиери" инсталацията "Съседите”, тя организира детско ателие "Странноприемница", в което децата научиха, че на кирилица пишат 252 милиона души от 32 държави, а после месиха глина с билки и създаваха свои произведения.
Разпитах Теодора Бахарова, която прави занимания с послания за деца, каква е Венеция извън задължителните туристически места и изобщо как се живее в град "на вода". Изводът е, че е омагьосващ за посещение, но е доста труден за живеене.
Снимки: Калина Фонова