Международен екип от учени съобщава, че полярните мечки са заплашени от локално изчезване в канадския залив Хъдсън до средата на века, ако глобалното затопляне надхвърли границите, определени в Парижките споразумения за климата, предава БГНЕС.
Изменението на климата рязко е увеличило броя на дните, в които арктическият морски лед е твърде тънък, за да могат белите мечки да ловуват тюлени. Това ги принуждава да прекарват по-дълги периоди на брега без основния си източник на храна.
Използвайки модели, изследователите разглеждат как бъдещото повишаване на глобалните температури може да повлияе на дебелината на леда в залива Хъдсън и от своя страна на съдбата на емблематичните и застрашени полярни мечки.
Те установяват, че ако температурите се повишат с 2 градуса по Целзий над прединдустриалните нива, последвалият период без лед ще бъде твърде дълъг, за да оцелеят много мечки.
Популациите на мечките в южната част на залива, където възстановяването на зимния лед отнема повече време, ще бъдат първите, които ще изчезнат, казва водещият автор на изследването Жулиен Строев.
"Тези мечки едва ли ще оцелеят в този регион" и може да изчезнат до средата на този век, казва пред АФП арктическият климатолог от Университета на Манитоба.
Не след дълго ще се стигне и до колапс на другата голяма популация от мечки в западната част на Хъдсъновия залив, добави тя. Глобално затопляне над 2С ще направи тези местообитания все по-неподходящи за лов и размножаване.
В рамките на Парижкото споразумение от 2015 г. държавите се споразумяха да ограничат повишаването на температурата до значително под 2С, за да избегнат най-лошите последици от изменението на климата, и да се стремят към по-безопасен таван от 1,5С.
Глобалните температури вече са с 1,2C по-високи от прединдустриалната епоха от 1850-1900 г., а според ООН светът се движи към затопляне с 2,9C до 2100 г.
Това води до удължаване на периодите без лед в бързо затоплящата се Арктика, което се отразява пряко на полярните мечки, които се нуждаят от стабилна платформа, за да прекосяват моретата и да ловуват тюлени, които са тяхната основна плячка.
По време на лятното топене мечките са принудени да излязат на брега, за да изчакат завръщането на зимния морски лед, като могат да свалят до два килограма на ден през този период на гладуване. Изменение на климата обаче е удължило периода без лед в Хъдсъновия залив с един месец през последното десетилетие, се казва в проучването, публикувано в списание Communications Earth and Environment.
При затопляне с 2C южната част на Хъдсъновия залив ще бъде свободна от лед в продължение на повече от 180 дни - отвъд "твърдата граница" на това, което мечките могат да издържат, казва Строев.
"Може да започне да става твърде дълго и тогава те няма да могат да оцелеят", добави тя.
"Същият праг ще бъде надхвърлен в западната част на Хъдсъновия залив при затопляне между 2,2 и 2,6C", казва тя.
