Българските домакинства и през 2023 година бяха с една от най-слабите възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "фактическо индивидуално потребление" (AIC) беше с 27% под средното за Съюза (или 73% от средноевропейското ниво), докато в Люксембург беше с 38% над средноевропейското (или 138% от осредненото ниво), показват последните данни на официалната европейска статистика Евростат, оповестени в сряда.
Действителното индивидуално потребление (AIC) на глава от населението, изразено в стандарти на покупателната способност (PPS), варираше през миналата година от 70% (в Унгария) до 138% (в Люксембург) от средното ниво за 27-те членки на ЕС.
AIC включва всички стоки и услуги, които домакинствата използват, независимо дали са закупени и платени от домакинствата директно, от правителството или от нестопански организации. Индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна члена на ЕС.
През миналата година 9 страни членки са имали равнище на "фактическото индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза, а при останалите 18 то е било в и под средноевропейското ниво.
"Фактическо индивидуално потребление" (AIC) в страните членки на ЕС през 2023 г.
Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 31% над средното за ЕС), следва Германия (18% над средното ниво) и Австрия и Нидерландия (с по 17% над средното). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Белгия, Дания, Франция, Финландия и Швеция, като при тези държави фактическото индивидуално потребление се движи между 7% и 15% над средното ниво за ЕС, а в Италия нивото отговаря на средноевропейското.
В останалите страни членки действителното потребление на глава от населението през 2023 г. е било по-ниско от средноевропейското, като по този показател България заема предпоследната позиция с възможности за потребление, които са били 73% от осредните за ЕС. В тази статистика нашата страна се представя по-добре единствено спрямо Унгария, където фактическо индивидуално потребление през миналата година беше с 30% под средното за ЕС (или 70% от средноевропейското).
В същото време България заема незавидната последна позиция в класацията на Евростат за БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Трябва да се има предвид, че индикаторът PPS е де факто изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави. По този начин с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни членки на ЕС.
Този показател нашата страна е с 36% под средноевропейското ниво, като и тук Люксембург оглавява класацията за 2023 г. със 139% над средното за ЕС ниво, следван от Ирландия (с 111% над средното ниво) и Нидерландия (с 30% над средното ниво). В другия край на диапазона с най-нисък БВП на глава от населението освен България са Гърция (с 33% под средното за съюза ниво) и Латвия (с 29% под средното ниво).
