Най-големият производител на възобновяема енергия в Европа - Statkraft намалява плановете си за изграждане на нови вятърни и слънчеви централи поради по-ниските цени на електроенергията и по-високите разходи, съобщава "Файненшъл таймс".
Главният изпълнителен директор на норвежката държавна енергийна компания Statkraft - Биргит Вартдал, която пое поста през април, обеща да "обостри" стратегията, за да се справи в по-трудната среда.
"Преходът от изкопаеми горива към възобновяема енергия се случва с нарастващи темпове в Европа и останалия свят. Въпреки това пазарните условия за цялата индустрия за възобновяема енергия станаха по-предизвикателни", каза тя пред финансово издание.
Въпреки че Statkraft не е листвана на борсата, фондовите пазари подчертаха спадащото търсене на възобновяеми енергийни източници.
Глобалният индекс за чиста енергия на S&P, който включва производителите на вятърни турбини и слънчеви панели, се е понижил с 25% от юли миналата година насам, докато капиталовите фондове ESG (екологично, социално и корпоративно управление) са претърпели изходящи потоци от 38 млрд. долара милиарда през първите пет месеца на тази година, според анализ на банката Barclays.
Компанията Statkraft, която е собственост на норвежката държава и произвежда енергия предимно от своя огромен флот от водноелектрически централи, обяви планове за забавяне на растежа на своя капацитет.
Сега има за цел да инсталира годишно 2-2,5 GW вятърни, слънчеви и акумулаторни акумулатори на сушата от 2026 г. нататък — потенциално достатъчно, за да достави електричество на около 2,5 милиона домакинства. Това се сравнява с предишна цел от 2,5-3GW годишно от 2025 г. и 4GW годишно от 2030 г.
За офшорна вятърна енергия сега целта ѝ е да се развие капацитет в размер на общо 6-8 GW до 2040 г., което е по-малко от предишната цел от 10 GW.
"Все още вярваме силно в офшорния вятър и бихме искали да останем там, но донякъде намаляваме амбицията си", посочи Вартдал. "Файненшъл таймс" напомня, че през миналата година Statkraft закупи испанската компания за възобновяема енергия Enerfin за 1,8 млрд. евро.
Statkraft е сред няколкото европейски комунални компании, които забавят плановете си за растеж през последната година.
Датскат Ørsted, която е най-големият разработчик на офшорна вятърна енергия в света, намали целите си за 2030 г. с повече от 10 GW, след като срещна трудности по проекти в САЩ.
Междувременно португалският енергиен доставчик EDP също намали годишните си цели през май, обвинявайки "по-ниските цени на електроенергията и по-високата лихвена среда за по-дълго време", посочи миналия месец главният изпълнителен директор на компанията Мигел Стилуел д’Андраде.
Тези ходове идват въпреки нарастващия политически натиск върху възобновяемите енергийни източници, като страните се съгласиха на срещата на върха за климата COP28 през миналия ноември да се опитат да утроят глобалния капацитет за възобновяеми енергийни източници до 2030 г.
"Проектите станаха много по-предизвикателни и относителната възвръщаемост просто липсва", каза пред финансово издание Вегард Уик Волсет, вицепрезидент и ръководител на възобновяемите енергийни източници и енергия в консултантска компания Rystad Energy.
"Бих казал, че това не е чудесно за енергийния преход. Относителната му скорост е поставена под въпрос", посочи той.
Що се отнася до водорода, Statkraft намали целта си до изграждане на мощности в размер за 2GW до 2030 г. до мощности за 1-2GW до 2035 г. Водородното гориво се разглежда от много правителства като критично за целите за декарбонизация, но изисква държавна подкрепа за стартиране на веригите за доставки и търсенето.
Френската държавна енергийна компания Engie пък се отказа от целта си да разработи водородни проекти за 4GW от 2030 г. до 2035 г. с аргумента, че "развитието и структурирането на пазара е по-бавно, отколкото се предвиждаше преди година“.
