"Балканският синдром" – той илюстрира тази парадоксална смесица от индивидуализъм и усещане за общност на полуострова, защото всички на Балканите се гордеем с историята си и точно тя е вечното ни оправдание.
Спорим и воюваме за всичко - като почнем от салатите, та стигнем до Орфей, чието родно място и до днес се присвоява от поне три балкански държави…
В същото време помним филмът на Адела Пеева "Чия е тази песен" - В България "Ясен месец веч изгрява", в Босна - "Погледай ме Анадолко", в Сърбия - "Руси коси", в Македония - "Ој девојче, девојче", в Гърция - "От чужда земя", в Турция - "На път за Ускудар", а музикалната фраза е една и съща.
В днешния епизод на психологическия видеокаст "Двете страни на монетата" – реални истории на реални хора, който БНР излъчва съвместно с журналиста София Владимирова и психолога Ани Владимирова, се срещаме с Александрос. Той е на 26 години. Роден е в Бостън, Масачусетс, САЩ, но е дете от смесен брак между българка и гражданин на Кипър.
Как балканският дух се среща с джаза и на колко езика мислят билингвите? Как се помиряват балканските култури и какво раждат, когато се смесят в "Партитурите на живота"?