Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Лагард, ЕЦБ: Инфлация ще остане над целевото ниво от 2% и през 2025 г.

Президентката на ЕЦБ Кристин Лагард
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард заяви на пресконференция след края на днешното редовно заседание, че се очаква инфлацията да остане над целевото равнище от 2% "и през следващата година".

"Въпреки стабилните измерители през юни, инфлацията остава висока, водена от вътрешния ценови натиск и инфлацията в услугите. Очаква се инфлацията да варира около настоящите нива през следващите месеци и след това да спадне до нашата цел през следващата година", посочи тя.

Изявлението и идва, след като Европейската централна банка остави основните си лихвени проценти непроменен, тъй като Управителният съвет на ЕЦБ иска да види повече данни, за да се увери, че "упоритата" инфлация е твърдо под контрол, преди отново да понижи лихвите.

Управителят на ЕЦБ подчерта, че днешното решението за запазване на лихвите непроменени е било взето "единодушно".

Лагард спомена, че всички членове на Управителния съвет с ангажирани да продължат да вземат решения въз основа на развитието на икономическите данни "среща по среща", а не да имат "предварително определен курс", когато решават по въпрос за лихвите.

"Така че въпросът за септември и какво ще правим на срещата през септември все още е широко отворен", отговори тя на въпрос за бъдещето на паричната политика.

Президентът на ЕЦБ каза още, че финансовата институция ще разгледа последиците от текущите изборни процедури в Съединените щати:

"Развитието, което се случва в САЩ, ще бъде много внимателно оценено, за да се види какви последствия може да имат върху ЕС и по-специално върху еврозоната".

Според Лагард постъпващата информация показва, че икономиката на еврозоната е нараснала през второто тримесечие, но вероятно с по-бавни темпове, отколкото през първото тримесечие. Сферата на услугите продължават да води икономическото възстановяване, докато промишленото производство и износът на стоки са слаби. Инвестиционните индикатори сочат за "муден" растеж през 2024 г. на фона на повишена несигурност.

"В бъдеще очакваме възстановяването да бъде подкрепено от потреблението, движено от укрепването на реалните доходи в резултат на по-ниската инфлация и по-високите номинални заплати. Освен това износът трябва да се увеличи заедно с нарастването на глобалното търсене. Паричната политика пък трябва да оказва по-слабо влияние върху търсенето с течение на времето", посочи Лагард в своето изявление след края на заседанието на ЕЦБ.

Управителят на ЕЦБ също така посочи, че пазарът на труда остава устойчив. Коефициентът на безработица остана непроменен - ​​6,4% през май, оставайки на най-ниското си ниво от началото на съществуване на еврото. Заетостта, която нарасна с 0,3% през първото тримесечие, беше подкрепена от по-нататъшно увеличение на работната сила, която се разшири със същия проент. Вероятно през второто тримесечие ще бъдат създадени повече работни места, главно в сектора на услугите. Фирмите постепенно намаляват обявите си за работа, но от високи нива, добави Лагард.

Шефът на ЕЦБ отбеляза, че националните фискални и структурни политики трябва да имат за цел да направят икономиката по-продуктивна и конкурентоспособна, което би спомогнало за повишаване на потенциалния растеж и намаляване на ценовия натиск в средносрочен план. Ефективното, бързо и пълно изпълнение на програмата Next Generation EU, напредъкът към съюз на капиталовите пазари и завършването на банковия съюз, както и укрепването на единния пазар са ключови фактори, които биха спомогнали за насърчаване на иновациите и увеличаване на инвестициите в зелени и цифрови преходи.

Лагард отбеляза, че ЕЦБ приветства неотдавнашните насоки на Европейската комисия, които призовават държавите членки на ЕС да засилят фискалната устойчивост и изявлението на Еврогрупата относно фискалната позиция за еврозоната през 2025 г. Пълното и незабавно прилагане на ревизираната рамка за икономическо управление на ЕС ще помогне на правителствата да намалят бюджетните дефицити и коефициенти на дълга на устойчива основа.

Лагард подчерта, че рисковете за икономическия растеж са насочени в низходяща посока, тъй като една по-слаба световна икономика или ескалация на търговското напрежение между големите икономики биха натежали върху растежа на еврозоната. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток са основни източници на геополитически риск, отбеляза още тя. Всички това може да доведе до това фирмите и домакинствата да станат по-малко уверени в бъдещето и глобалната търговия да бъде нарушена.

Икономическият растеж може също така да бъде по-нисък, ако ефектите от паричната и лихвена политика се окажат по-силни от очакваното. Растежът обаче може да бъде по-висок, ако инфлацията спадне по-бързо от очакваното, като нарастващото доверие и реални предполагат, е разходите ще се увеличават с повече от очакваното. По-висок растеж в еврозоната може да бъде факт и ако световната икономика расте по-силно от очакваното.

В същото време, инфлацията може да се окаже по-висока от очакваното, ако заплатите или печалбите се увеличат с повече от очакваното, отбеляза шефът на ЕЦБ и добави: 

"Възходящите рискове за инфлацията също произтичат от засиленото геополитическо напрежение, което може да повиши цените на енергията и транспортните разходи в краткосрочен план и да наруши световната търговия. Освен това екстремните метеорологични явления и разгръщащата се климатична криза в по-широк план биха могли да повишат цените на храните. За разлика от това, инфлацията може да изненада в посока надолу, ако паричната политика намали търсенето повече от очакваното или ако икономическата среда в останалия свят се влоши неочаквано".

В заключение Кристин Лагард каза, че УС на ЕЦБ е решен да гарантира, че инфлацията ще се върне своевременно до средносрочното целево равнище от 2 на сто.

"Ще поддържаме лихвените проценти достатъчно рестриктивни толкова дълго, колкото е необходимо за постигане на тази цел. Ще продължим да следваме подход, зависим от данни, и от заседание на заседание, за определяне на подходящото ниво и продължителност на рестриктивната парична политика. По-специално, нашите решения за лихвените проценти ще се основават на нашата оценка на перспективите за инфлация в светлината на входящите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика".

"Ние не се ангажираме предварително с конкретен курс по отношение на лихвите", посочи за пореден път Лагард.


По публикацията работи: Явор Римски
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна