В ранните години от развитието на Тревненската художествена школа много често майсторите поемат строежа на църквите, както и вътрешната украса. С нарастване на търсенето и поръчките през първата половина на XIX век, строителството, иконописта и дърворезбата се отделят като занаяти и това са трите направления на Тревненската школа, възникнала в периода на Възраждането.
Развитието на дърворезбата – от овчарската до църковната, гостите на града могат да проследят в Даскаловата къща, позната и като къщата със слънцата. Тя е едно от десетте музейни и галерийни пространства, обединени от Специализирания музей в Трявна. Неговият директор Юлия Нинова ни води през експозицията на Даскаловата къща.
Даскаловата къща е строена за двама от синовете на хаджи Христо Даскалов. При освещаването на къщата на Гергьовден 1808 г. майсторът Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца сключват облог и шест месеца работят великолепни тавани-слънца в двете одаи на дома. Слънцата галят и днес с лъчите си гостите в Даскаловата къща.
Тук през 1963 г. е открит единственият по рода си Музей на резбарското изкуство, представящ развитието на най-старата възрожденска резбарска школа – Тревненската, като се тръгне от най-ранната овчарска резба, премине се през резбата, украсяваща дървото в архитектурата на къщите, домашните иконостаси – толкова обичани и майсторски изработени от тревненци, и се стигне до дълбоката и пластична резба, с която тревненските първомайстори красят църковни иконостаси, владишки тронове.
"Възстановката на резбарска работилница проследява подготвителния процес на дърворезбата, показан е резбарски инструментариум.
Важен акцент на експозицията е дърворезбената колекция – скулптурни фигури на български царе, барелефи на български революционери, възрожденци, дело на един от известните тревненски майстори-дърворезбари Генчо Марангозов, разказа Юлия Нинова, която е уредник на Даскалова къща.
"В Даскаловата къща може да се види женският накит за глава - тревненският сокай, който е подразделение на Габровския сокай, сподели за "Пътувай с Хоризонт" Павел Цанев, уредник в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство.
"Това е едно наследство, което тревненки са носели още от Второто българско царство, това е едно изключително скъпо за времето си украшение, което се надгражда понякога от няколко поколения от момите.
Има и легенда, свързана с този накит, че тревненци е нямало да могат да построят Тревненската часовникова кула, ако не е бил тревненския сокай, допълни още Цанев.
Заради този сокай тревненки са вървели с гордо вдигната глава, заради тежестта и, като това е дразнело много турските власти по време на османското присъствие, каза още Цанев.