Старото школо на площада с часовниковата кула в Трявна, което гостите от пътя отбива, е един от най-посещавани музейни обекти в града.
В него класно училище открива Петко Славейков, когото именно учителстването довежда тук. Затова и днес тревненци наричат школото - Славейковото. На експозицията и сградата вниманието ни спира главният уредник Даниела Дабкова.
"Построено е в периода 1836-1839 г. и то едно от първите светски училища в България. Открито е като взаимно училище през есента на 1839 г. През 1849 г. тревненци канят като учител в Трявна Петко Славейков, който открива и класно училище в тази сграда. Въвежда изучаването на музика, рисуване, часове по физическо възпитание. През пролетта на 1850 г. в тревненското училище се провеждат първите годишни изпити. Промените, които Славейков прави тук, са толкова много и значими, че до днес старото училище е известно и като Славейковото школо.
Посетителите на Трявна могат да видят възстановка на стая от взаимно училище, в която да се върнат в началото на 19 век и да се опитат да пишат върху пясък, може още да се чете от взаимоучителните таблици, да се запознае с реда и строгите изисквания към учениците във възрожденското училище, да се закичи с кавалерия и да си вземе такава за спомен.
В старото училище се помещава още и дарението от картини и пластики на художника със световна известност Димитър Казаков – Нерон и неговия брат Никола Казаков; изложба стари часовници, сред които часовник с обратен ход на стрелките, часовников механизъм за кула, гравитационен часовник; документална изложба, проследяваща историята на учебното дело в Трявна, разказа в "Пътувай с "Хоризонт" Даниела Дабкова.
Почти сигурна съм, че ако езиковед реши да провери коя е най-популярната дума, която се ползва при описанието на Трявна, в челната десетка ще се нареди думата "сгушен" - градът е сгушен в пазвите на Балкана, старият площад е сгушен в центъра на Трявна, а до площада и на метри от часовниковата кула и Славейковото школо е сгушена една красива галерия, която не можете да подминете току-така.
Тук звучи прекрасна музика , картините спират дъха, а галеристката е истинска усмивка. Това е Добринка Манева и сподели как съществува една малка галерия в един малък град – толкова далеч от обичайните дестинации на културните елити.
"Малките градове на България са най-прекрасното място, където може да съществува една такава малка галерия. Осъзнах го преди 34 години и тогава започнах да развивам галерията и то точно във възрожденска Трявна, каза Манева.
"Гостите на града, освен усещането за възрожденска България, имат и тънка чувствителност към съвременното изкуство, точно затова галерията ми представя съвременно изкуство и съвсем целенасочено не представям старите майстори, това е работа на музеите, а да покажа новите ни творци, допълни галеристката.
Според нея хората все повече са култивирали отношение към стойността на истинското изкуство.
Още по темата в звуковия файл.