Обществените медии трябва да си вярват, защото са прекалено значими, обяви пред БТА журналистът Валери Запрянов, който днес отбелязва 70-ата си годишнина.
"Най-много радост ми носят, както при всички хора, чувствата на близките, защото на празник човек изразява своите чувства, които иначе ги пази цяла година в резерва. Тогава разбираш колко си незаменим, колко си обичан. Радва ме подкрепата на всичките ми приятели“, каза Запрянов по повод празника си. Допълни, че радост му носи още чувството, че е минал още една височина. „Моят род не се слави с дълголетници. Така че съм 70 години - това е някаква много патриаршеска възраст за мен", отбеляза той.
Според Запрянов, който е член на Управителния съвет на Българското национално радио (БНР), от обществените медии се изисква да пазят плурализма.
"Всеки може да си позволи да има редакционна политика, която подкрепя едната страна или другата страна, един политик или друг политик. Докато обществените медии трябва да разтворят по-широко ветрилото, да отразяват всички онези интересни събития и интересни хора в политическия живот, а не да взимат едностранчиво страна", посочи той.
По думите му, освен да си вярват, обществените медии трябва да бъдат честни. Това е нещо, което те умеят да правят, смята той. Добави, че има и много частни медии със "страхотни професионалисти", които мотивират хората си и ги обединяват.
Валери Запрянов отбеляза, че е важно законодателят да види истинските нужди на обществените медии.
"Да се огледат какви са заплатите на хората и да не бъдат безсрамно ниски", посочи той.
Според него журналистическият труд не може да се измерва с достойния труд на една касиерка в голям магазин, защото на журналистите е делегирана безкрайната отговорност да боравят с думите, мислите и чувствата на хората. Освен това, и при обществената телевизия, и при общественото радио се работи в краен недостиг на средства за капиталови разходи", каза Запрянов.
Необходимо е да бъде увеличена и продължителността на мандата на ръководителите на тези медии: "За три години ти се заявяваш със свои идеи, разработки, като знаеш самият ти, че това нещо не може по никакъв начин да се изпълни за три години. Нормално е да бъдат поне пет години. И така беше заложено в бъдещия проект, който се готви. Но и той е жертва на всичко, което се получава с нашата политическа обстановка – с тези нетрайни опити да има нормално правителство".
Според него както медиите, така и навиците на аудиторията се променят.
"Имаше будки, в трамваите и тролеите хората четяха вестници, сега всеки е забил нос в телефона. Времената се менят". Запрянов отбеляза, че е бил свидетел как сутрините хората са се редили на опашки за вестници: "И не купуваха един. Понякога купуваха два, за да могат да сверяват къде е казана истината или къде истината им допада най-много".
"В другите страни, оттатък Драгоман, оцеляха печатните медии. Дали нагласите бяха други, дали успяха правителствата да им помогнат - има го и едното, има го и другото. Например, Саркози навремето, за да влезе печатно слово във всеки дом, абонираше абитуриентите на 18 години да получават безплатно за шест месеца вкъщи желаната от тях медия, по един списък. За да може да влезе това нещо и някой да се опита да прочете какво пише, да разбере какво е вестник, да разбере какво е списание", разказа журналистът.
По думите му бъдещето на медиите, или поне на медиите, които познаваме днес, изглежда сложно.
"Нищо чудно и телевизиите да изчезнат в този им вид. Телевизорът вече е в джоба ни, както в джоба е телефонът ни. Всичко ще се събере в едно. Отложеното гледане или слушане все повече ще се увеличава. Ще бъде слушан, гледан един журналист или едно предаване тогава, когато човекът иска да го гледа, когато има време да го гледа", обясни той.
Валери Запрянов посочи още, че изкуственият интелект го плаши.
"Журналистът все пак има чувства. Изкуственият интелект има някакъв интелект - огромно натрупване, думи, готови клишета, панели, които може да използва. Но чувствата, мисълта, волята да направиш нещо е човешко дело", каза той.
