Енчо Господинов, гост в предаването "Нощен Хоризонт", е завършил Факултета по журналистика и масови комуникации. Като журналист в някогашния вестник „Поглед“ е бил на много горещи точки по света. След 1989 година работи в Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец с централа в Женева, и е участвал в много нейни мисии при конфликти и бедствия. Бил е неин заместник-генерален секретар и неин постоянен представител в ООН. Работи и като специален съветник на Кристалина Георгиева в периода й като еврокомисар.
Първото ми посещение в конфликтна точка си го спомням като вчера, макар че са минали почти 50 години, когато тръгнах като млад кореспондент на „Поглед“ и пристигнах във Виетнам, в Ханой, а по-късно и в Сайгон, разказва Енчо Господинов. - Тръгнах по пътищата на война, която току що беше свършила. Имаше елементи на шок, на тъга, на възхита и всичко беше омешано. И така беше първите 5-6 години, когато започнах да „скитам“. След Виетнам попаднах в Ливан, където имаше две граждански войни. Върнах се във Виетнам, когато през 1979 г. започна война с Китай. После бях в Камбоджа. От войната, ако цитирам израелския писател Амос Оз, накрая остават само кръв и фекалии.
Във Вашата книга „Сянката на петнистия кон“ признавате, че цените удоволствията – хубавото вино и отбраните мезета. Как такъв човек привиква към тежкия живот по време на хуманитарни мисии? Човек знае две и двеста. Животът те приучава да свикваш бързо с реалността по време на война.
Казвате, че работата на хуманитарните дипломати е да гарантират, че след конфликт или война при „разпределението на тортата“ ще останат трохи и за най-онеправданите. Но срещат ли сте често политически лидери, които мислят за най-бедните? Цинизмът при по-голяма част от политиците, които съм наблюдавал, е толкова заразно и упорито нещо! Но имах щастието да срещна и различни хора, като Нелсън Мандела - той правеше всичко, за да даде глас на онеправданите. Оставяше усещането за равенство и за благоденствие за всеки, не само за богатите. Разбира се, и Махатма Ганди. Или президентът на Бразилия Лула да Силва в първия си мандат. А и независимо от специфичния начин на живот в Китай, там ръководителите съумяха по умен начин да изкарат към 400 милиона китайци от глада и да ги направят средна класа. Кофи Анан начело на ООН беше един от лидерите, който се бореше да има парче от тортата и за най-бедните…
За Сърбия ли остава основната вина за войните в Бивша Югославия и нейното разпадане, или тя трябва да бъде споделена? За съжаление на сърбите те отнесоха най-голяма част от обвиненията, тъй като Милошевич беше главният протагонист според медиите и световното мнение. Един от поводите беше защитата на сръбските малцинства. Войната започна през 1992 година в Словения, но тъй като тя беше етнически чиста страна, Милошевич няма причини да стои дълго там. Войната се насочи към Хърватска, с огромен брой сърби. И започна едно ожесточение, защото след Втората световна война хърватските усташи – сътрудници на Германия, някак си минаха метър в Нюрнберг и това остави горчивина у сърбите, които бяха дали страшно много жертви по време на Съпротивата. Когато започнаха битките, ако Германия и нейният външен министър Ханс-Дитрих Геншер бяха изчакали и не бяха избързали да признаят Хърватия като независима държава, така че да се подготви общественото мнение в Белград, може би нямаше да се стигне до такива кръвопролития.
А как виждате войната в Украйна? Нещата вървят към лошо. Не се дискутира контекстът, както казват в Би Би Си, възможността за мир, ролята на дипломатите. Залага се на оръжията. Аз не виждам как Украйна ще си върне старите граници.
Имате лични впечатления за външния министър на Руската федерация Сергей Лавров и го описвате като „много приятен събеседник“. Смятате ли, че и сега ако го срещнете, ще е такъв? Кога и как дипломат да е поддръжник на военни действия - по презумпция трябва да е обратното? Той беше такъв преди 20 години в ООН. Но той е войник на своята държава. Всеки, който е външен министър и професионален дипломат, е на заплата на своята държава.
Твърдите, че и днес има неравенство и пропаст между бедни и богати, но специално в България никога не е имало такова количество пари, колкото през последните години, откакто сме член на ЕС. И никога гладът не е бил по-малък проблем дори за най-бедните. Ако изключим завистта, откъде идва това усещане за несправедливост у нас? Мисля, че идва от голямата ножица между заможните и тези, които са на скромни заплати. В България никой не умира от глад, по-скоро хора се разболяват от преяждане с лоша храна. България не е бедна, според числата в банките. Но напомня на някои от латиноамериканските държави като разлика в доходите. Това се съчетава с липсата на солидно правосъдие, на лошо здравеопазване и доста мъгляво образование.
Още в третата част: Включване на Иван Бакалов, журналист и студент на Енчо Господинов.
Ако използвам внушението на американския политик Хенри Кисинджър, че истинските лидери са личности, които не следват желанията на народа, а ръководят напук на очакванията, възможна ли е появата на такива лидери сега. И подвъпрос – накъде върви Европейският съюз? Липсват хора визионери, с отговорност, които да не мислят само за своята държава, но и за мира в света. Още повече, че ние вече се сблъскваме с планетарни проблеми – климатът, болестите, епидемиите. А една от причините ЕС да стагнира е липсата на смели и куражлии хора. Струва ми се, че от времето на Жак Делор досега никой не е работил с такъв размах, някой който да разклати лодката на Европа без да я обърне и да й даде нов курс. Но проблемът не е само в Брюксел. Организации като ЕС и ООН са създадени на основата на членството и те са силни толкова, колкото нейните членове й позволяват. Кофи Анан искаше да направи ООН много по-динамична организация, но когато усилията му излязоха извън рамките на генерален секретар, начертани от членките на Съвета за сигурност, той беше плеснат през ръцете. Урсула фон дер Лайен дори да се опита да направи нещо смело, трудно ще събере подкрепа едновременно от всички столици в ЕС. Всяка организация, която се съобразява с членската си маса, е тромава и неефективна.
Живял сте в Унгария. Бунтът, която тази държава упражнява спрямо ЕС, само на Виктор Орбан ли се дължи, или е част от националния манталитет? Мисля, че е част от националния манталитет. Унгарците не се подчиняват лесно и дават уроци по решителност – както на Австрия през 1848 г., така и на Съветския съюз през 1956 г. Но страната е разделена – една част подкрепят Орбан, други са срещу него.
Вие сте специалист по бедствия. На какво се дължи скептицизмът и разделението на българите по време на пандемията? Тогава имаше разногласия и между лекарите – едни бяха против ваксините, други ги подкрепяха. Това обърка хората, а у нас не е трудно да срещнеш и конспиративни теории. Българите са обезверени, те чуха толкова лъжи по време на прехода… на какво да вярват?Как се промени Америка и каква щеше да бъде тя без атентатите на 11 септември? Американците не са доволни от това, което се случва в политическите ;центрове на техните партии. Това не е онази Америка, която отидох на отразявам по време на предизборната борба между Роналд Рейгън и Уолтър Мондейл, страната много се промени. След атентатите хората разбраха, че океанът не ги пази. Не знам дали днес лидерите на Русия и САЩ си дават сметка какво може да стане при ядрена война, а като гледам и двете държави си преразглеждат ядрените доктрини.
Какво Ви се иска да се случи за предстоящите президентски избори? Иска ми се президент, който да не мисли само за просперитета на Америка, а да е лидер, който мисли за останалата част на света.
В началото на 90-те вие работите в Москва, възможен ли беше друг, по-нормален преход при разпадането на Съветския съюз? Не мисля. Резервоарът от мъдри и елитни политици беше изчерпан и техният икономически модел беше остарял, затова рухна. Те не бяха готови за такова развитие. Горбачов беше вманиачен от своя нарцисизъм и наивитет, а Елцин беше тотално неподготвен.
А възможен ли беше по-плавен икономически преход за България, както се случи в други страни от Източна Европа? Теоретично беше възможно, но кой можеше да го направи? У нас елитът се хвърли да спасява сам себе си и своите авоари. Страната ни се оказа без администрация, която желае да преведе България през събитията.
Разказвате как преди време в период на почивка сте установил, че пак ви се работи и ставате сътрудник на Кристалина Георгиева в Еврокомисията. Има ли шанс пак да ви засърбят ръцете в бъдеще? Човек никога не знае! Един ден, ако се появи нещо интересно, може и да се съглася.