Ръкописът Old Hall представлява най-важният източник за музикалната практика в Англия от края на XIV и началото на XV век. В кодекса са налични части от меси, мотети и антифони от композитори като Чирбъри, Битеринг, Кук, Екзетър, Фонтейнс, Лайънел Пауър, Стърджън и Тайс, а творби от Дънстъпъл и Форест са добавени в последствие от други писачи. Смята се, че ръкописът е бил съставян в продължение на 60-70 години, като по този начин представя развитието на музикалния идиом в Англия, както и различните външни влияния, които са се отразили на начина на композиране на острова. Old Hall е основният източник на образци на ординариума на месата от този период, като в него отделните части не са подредени като цикъл, а вместо това са групирани по вид, т.е. всички части Gloria са обединени на едно място, всички Credo са заедно и т.н. Това е първият английски ръкопис, който посочва поименно композиторите на произведенията.
Може би най-влиятелните изследвания върху източника са дело на английската музиколожка Маргарет Бент, която през 1968 г. завършва докторската си дисертация върху него в Университета на Кеймбридж, а на следващата година излиза и изданието на целия източник, което Бент осъществява заедно с Андрю Хюз. Интересно е, че по време на съвместната им работа двамата музиколози така и не се виждат лице в лице – разделени са от Атлантическия океан, защото Хюз работи в Университета на Илинойс.
Този вторник (8 септември) в предаването "Музика хисторика" слушаме изпълненията на ансамблите "Хилиард" и Gothic Voicesна меси, мотети и антифони от ръкописа Old Hall.