Интересен паметник, който дава много интересни находки, ситуации и архитектура - така определи обекта ръководителят на разкопките доц. Деян Рабовянов. В екипа археолози влизат още заместник-ръководителят - Милен Камарев от Регионалния исторически музей в Кърджали, Алексей Цветанов, докторант в Националния археологически институт с музей, Иван Иванов и Калоян Чанев.
Разкопките ще се извършват основно в източната част, където са двете жилищни кули, и в западната част, където бяха открити останките от две църкви - средновековна и още една по-стара късноантична.
"Основните ни цели тази година ще бъдат по-скоро да довършим някои важни зони в крепостта. Така да се каже да оставим след себе си на момента една затворена, завършена картина на проучването и на самата крепост, с информацията за нея. На първо място, ще продължим работа в източната част, за да успеем да довършим и да представим изцяло обслужващите и жилищни помещения. Свързването на двете големи кули и помещенията там, които са били обитавани от персонала, който обслужва тези кули, е едната ни задача. Втората ни основна задача ще бъде в западната част на крепостта, където искаме поне частично да обхванем параметрите на по-ранната от двете църкви там", коментира доц. Рабовянов.
Паралелно с работата по късноантичната базилика, архелозите ще проучват и още гробове от средновековния некропол, който е възникнал там.
Освен това "ще се опитаме, ако имаме ресурс и сили, да проверим и едно свое предположение, така да се каже да свържем двете части на крепостта в един маршрут и да проверим едно съоръжение на северната крепостна стена, точно по пътя между тези две ядра, където предполагаме, че има друга кула или постройка, свързана с от крепостната стена отвътре", очерта програмата максимум доц. Рабовянов.
От началото на разкопките археолозите работят в две основни насоки. От една страна е научната: "ние да си довършим обработката на този материал, за да може в едно обозримо близко бъдеще да направим както популярни публикации, така и научни публикации, които да представят една много интересна история за тази част от Родопите", обясни доц. Рабовянов. Другата насока е популярната и свързана с бъдещето на обекта - "втората цел, която паралелно винаги сме осъществявали - това е да правим една много изразена и сериозна полева консервация, която всъщност може да се каже, че е почти като архитектурна консервация. И да оставим крепостта в едно визуално много добро състояние, за да може да бъде посещавана", уточни археологът.
Той се надява общинската администрация в Крумовград да продължи усилията на специалистите и да осигури логистика, достъп и маркировка до крепостта край село Храстово.
повече чуйте в звуковия файл