Нетните емисии на парникови газове в ЕС са намалели с 8,3% през 2023 г. в сравнение с предходната година, се посочва в доклад на Европейската комисия за напредъка на действията по отношение на климата.
Това е най-големият годишен спад от десетилетия насам, с изключение на 2020 г., когато коронавирусната пандемия доведе до още по-рязко намаляване на вредните емисии с 9,8%.
Сега нетните емисии на парникови газове са с 37% под нивата от 1990 г., докато БВП на ЕС нарасна с 68% през същия период, което показва продължава тенденцията на отделяне на емисиите от икономическия растеж. ЕС остава на път да изпълни ангажимента си за намаляване на емисиите с поне 55% до 2030 г., се посочва още в последния доклад на ЕК.
Емисиите от енергийни и промишлени инсталации, обхванати от Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS), отбелязаха рекорден спад от 16,5% през 2023 г. спрямо предходната година, като емисиите в този сектор вече са с около 47,6% под нивата от 2005 г. и са на път да достигнат целта за 2030 г. за намаление с 62 на сто.
Емисиите от производство на електроенергия и отопление са намалели с 24% в сравнение с 2022 г., движени от растежа на възобновяемите енергийни източници, по-специално вятърната и слънчевата енергия, и прехода от въглищна енергия. Авиационните емисии обаче са нараснали през 2023 г. с 9,5%, продължавайки този свой постпандемичен тренд.
Системата за търговия с емисии на ЕС пък генерира приходи от 43,6 млрд. евро през 2023 г. за инвестиции в климатични мерки, като 7,4 млрд. евро са предназначени за Фонда за иновации и Фонда за модернизация, а останалите средства отиват директно в държавите членки, посочва Комисията.
Вредните емисии, свързани със сградите, селското стопанство, вътрешният транспорт, малката промишленост и емисиите от отпадъци (обхванати от Регламента за споделяне на усилията) са намалели с около 2% през 2023 г., като понижението се дължи на сградния сектор, където понижението е с около 5,5%. Селскостопанските емисии парникови газове са намалели с 2%, докато емисиите от транспорта са спаднали през 2023 г. с по-малко от 1%.
"Въпреки че този доклад дава окуражаващи новини за намаляването на емисиите в ЕС, през последната година също станахме свидетели на повече катастрофални събития и загубени животи и поминък, водени от нашия вече променящ се климат, а глобалните емисии все още не са достигнали своя връх", се казва в доклада на ЕК, като се посочва:
"Необходими са постоянни действия, за да се гарантира, че ЕС ще изпълни своите цели за 2030 г. и ще поеме по правилния път за постигане на бъдещата си цел за 2040 г. и целта за 2050 г. за нулеви нетни емисии. ЕС трябва също така да продължи международния си ангажимент, като започне от срещата COP29 следващия месец, за да гарантира, че нашите международни партньори също предприемат необходимите действия".
Докато държавите членки бавно се подобряват по отношение на адаптирането към климата и изграждането на устойчивост, по-нататъшните действия са от решаващо значение, подчертава Комисията, че отбелязвайки, че през 2023 г. Европа преживя най-големите горски пожари, регистрирани някога, една от най-влажните години в историята, голямо морско затопляне, широко разпространени опустошителни наводнения и продължаващо повишаване на температурите.
Докладът за напредъка на действията по климата допълва годишния доклад за състоянието на енергийния съюз. Той очертава постигнатия напредък към целите на ЕС за намаляване на емисиите, както се изисква от Регламента за управление. Докладът също така излага основните постижения и последните развития в борбата с изменението на климата. Той обхваща действителните емисии и прогнозираните бъдещи емисии за всяка държава членка, както и информация за политиките и мерките на ЕС, финансирането на климата и адаптирането.
