Обижда ли България и българите спектакълът "Оръжията и човекът"? Протестиращите пред Народния театър "Иван Вазов" в столицата биха отговорили утвърдително. За съжаление, те приемат като правилни и действията си срещу зрителите, част от които бяха блъскани и обиждани и не успяха да влязат в залата. Темата коментира Младен Влашки, литературен историк и критик, автор на предаването "Преге" по Радио Пловдив.
Сблъсъкът на възприятия не е от това, че е тази пиеса, този постановчик, а от времето, в което живеем. Подобни неща са се случвали в Европа около тази пиеса. В началото на 20-ти век не е допусната на сцената на "Бургтеатър" във Виена по същите причини, по които и сега стават сблъсъците. 1921 година е поставена там и на представлението на 12-и юни български студенти реагират бурно на първо и на второ действие и става някакъв шок. На следващия ден няма такива реакции. На 14-и юни отново има такива реакции, влиза полицията, извежда тези, които са най-шумни и представлението продължава. 100 години по-късно се случва абсолютно същото нещо. Самият Бърнард Шоу много пъти е бил атакуван за българското в тази пиеса и той има много отговори по този въпрос. Любопитното е, че в българското издание на текста, което е едва от 2018 година, на Университетско издателство "Св. Климент Охридски", има много хубав предговор на един от преводачите, проследил всичко това. И то не е скрито, каза в следобедната програма "Ден след ден" на Радио Пловдив Младен Влашки.
По думите му обаче има друг проблем, който е свързан не с това, което се случва в театъра, а с външната реакция:
Това, което виждаме, няма нищо общо с подхода на Малкович, изборът на пиеса и т. н. Пиесата е изключително популярна по света. За нея Оруел казва, че е най-остроумната, поучителна и съвършена пиеса на Бърнард Шоу. Играе се и в Америка, и в Русия, и навсякъде по света. Филмирана е и върху нея има направени оперети. Призната е като голямо произведение на изкуството. И как имаш силата да кажеш, че текстът и драматургията са слаби, що се отнася до нещо, което 140 години е признавано като добро от цялата световна публика? Изисква се наистина голяма смелост, как ще го аргументираш - не знам, коментира Влашки и изрази притеснение от това, че ние не можем да се справяме с такива проблеми.
Интересно би било да се види интерпретацията на Малкович, още повече, че спектакълът е с огромен успех и за 90 дни има 109 представления. Не да пречиш на хората да влязат в театъра, не да искаш това да се махне, а да отидеш да го гледаш. А може да реагираш и емоционално вътре. Защо не? И след това с аргументи да видиш дали тази интерпретация потвърждава твоите опасения, наистина ли те обижда, или не. Работа с изкуството, за жалост, при нас започва все повече и повече в дълбочина да се загубва и изчезва. Реагираме външно доста плоско и абсолютно неадекватно. Не можеш да стоиш и да блокираш театъра, за да не влязат хората, които искат да го гледат и са си купили билет. Можеш да влезеш вътре, можеш да изразиш реакцията си, това е естествено, но другото не може. А то всъщност се случи, каза още литературният критик.
Цялото интервю с него можете да чуете в прикачения звуков файл.